Бургаският апелативен съд измени присъда на Окръжен съд Бургас спрямо подсъдимия Костадин Стоянов за непредпазливо причиняване на смърт на дете при пътнотранспортно произшествие. Въззивният съд намали наложеното му наказание от единадесет на седем години лишаване от свобода и отмени присъдата в частта, в която подсъдимият е признат за виновен, че е причинил смъртта на детето на „пешеходна пътека“ и го оправда да е извършил деянието на пешеходна пътека.
С решението на въззивната инстанция е намалено и наложеното на подсъдимия наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство от тринадесет години на девет.
Първоинстанционният съд е признал Стоянов за виновен в това, че на 11 септември 2014 година, около 09:09 часа в село Крушевец, община Созопол, на главен път І-9, в пияно състояние и след употреба на наркотично вещество – канабис, при управление на лек автомобил „Рено Канго“, нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 16, ал. 1 и чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и чл. 63, ал. 2, т. 1 от Правилника за приложение на този закон, и по непредпазливост причинил смъртта на малко дете на пешеходна пътека, като случаят е особено тежък.
При въззивната проверка на делото Апелативен съд Бургас установява, че няма допуснати от първата инстанция съществени процесуални нарушения, които защитникът е посочил като основания за връщането му за ново разглеждане от Окръжния съд. Въззивният съд приема, че са спазени всички изисквания на чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи за справедлив съдебен процес от независим и безпристрастен съд. Законодателят е предоставил правото на съда за преценка кога и в какви случаи следва да се допускат исканите доказателства, поради което неуважението на някои от доказателствените искания не съставлява такова нарушение, което да прави процеса несправедлив и присъдата отменима на това основание. Предвид тези съображения искането на защитника за връщане на делото за ново разглеждане е оставено без уважение.
Съдът приема, че първата инстанция обективно, всестранно и пълно е изяснила и анализирала фактите по делото. Решаващият съд задълбочено е изследвал защитната теза на подсъдимия и обжалваната присъда не почива на предположения, включително в частта й, в която са изложени фактическите изводи.
Въззивният съд споделя правния извод на Окръжен съд Бургас, че Стоянов е осъществил състава на общоопасно престъпление по транспорта. На инкриминирата дата 11 септември 2014 год. на главен път в село Крушевец, подсъдимият е осъществил деянието в пияно състояние и след употреба на наркотици – канабис, при управление на лекият си автомобил, той е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на малолетно дете. Бургаският апелативен съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че случаят е особено тежък и подсъдимият следва да отговаря за по-тежко наказуемото престъпление по транспорта от обикновените случаи на тези престъпления. Деянието е осъществено в пияно състояние и употреба на наркотици, в комбинация на алкохол и канабис, констатирано е наличие на висока концентрация на наркотично вещество в кръвта на дееца, което е от вида на високо рисковите вещества, причинена е смъртта на малолетно дете извън пътното платно, в населено място, в зона предназначена само за пешеходци и той е бил полицейски служител.
Апелативният съд посочва, че подсъдимият е извършил деянието съзнателно непредпазливо, тъй като конкретните количества алкохол и наркотични вещества не могат да попаднат в организма му без неговото знание и воля, и по делото липсват данни за принудителното или несъзнателното им приемане. Деецът самонадеяно е мислил, че може да предотврати пътнотранспортното произшествие и вредите от него. Той е имал дългогодишен опит като водач на лек автомобил, познавал е пътя, защото почти ежедневно е пътувал по този маршрут, но очевидно приетото количеството алкохол комбинирано с наркотик го е направило негоден да контролира автомобила и траекторията му на движение до удара с бебешката количка. Нарушаването на конкретните три правила за движение от него, за които е ангажирана отговорността му, също не е умишлено, а непредпазливо – самонадеяно.
За извършеното деяние законът предвижда наказание от пет до петнадесет години лишаване от свобода. Като е наложил наказание единадесет години лишаване от свобода първоинстанционният съд го е определил над средният размер и по-близо до установения максимум. Апелативният съд намира това наложено наказание за определено в нарушение на императивни законови правила и конкретно чл. 56 и чл. 54, ал. 2 от НК, според които не са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление като и че смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите – на по-тежко. Поради това наложеното наказание е несправедливо завишено и като такова се явява несъответно на извършеното престъпление, и следва да се намали. Въззивният съд не намира за законосъобразен подхода на Окръжния съд да отчете като отегчаващи вината обстоятелства, такива които вече е отчел, за да обуслове по-тежка наказуемост на деянието като особено тежък случай. Съгласно Решение №188/25.04.1991 г. по н.д. №21/91 г. на ВКС не се ценят като отегчаващи вината обстоятелства, тези които са взети предвид от закона и съда за квалифициране на деянието като особено тежък случай. Недопустимо е от гледна точка на закона съдът да е отчел обстоятелствата – пияно състояние и употреба на наркотици, в комбинация на алкохол и канабис, наличие на висока концентрация на наркотично вещество в кръвта на дееца, което е от вида на високо рисковите вещества, смъртта на малолетното дете извън пътното платно, в населено място, в зона предназначена само за пешеходци и служебното положение на подсъдимия, като отегчаващи за определяне на деянието и втори път като отегчаващи вината му. Това представлява нарушение на забраната за двойно отчитане на едни и същи обстоятелства – веднъж за обосноваване на извода, че случаят е особено тежък и втори път – за определяне на по-тежко наказание. Наред с това налице са редица неотчетени или подценени от първоинстанционния съд смекчаващи вината обстоятелства като чистото съдебно минало на Стоянов, продължителен трудов стаж в и извън системата на МВР, през който няма допуснато нито едно дисциплинарно нарушение и положителни характеристични данни за семейното му положение. Видно е от справката на „Национална система – 112“, че минути след произшествието подсъдимият е сигнализирал за произшествието, което следва да се отчете като негово желание да съдейства за случая. В тази насока са и дадени показания в хода на съдебното производство от незаинтересован свидетел, който е заявил пред съда, че подсъдимият е искал да окаже помощ за изваждането на детето от детската количка. Решаващо за Апелативния съд да намали наказанието е, че подсъдимият е употребил алкохол малко над границата на допустимата норма, а именно 0,58 промила при допустима концентрация от 0,5.
Според настоящата инстанция, наказание лишаване от свобода за срок от седем години се явява справедливо и съответно на извършеното престъпление, поради което изменя присъдата на Бургаския окръжен съд в този смисъл. Намаленото наказание също следва да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, тъй като се касае за престъпление извършено по непредпазливост.
По аналогични съображения съдът намаля и срока на наложеното на Стоянов наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство от тринадесет на девет години. Когато лишаването от това право се налага заедно с лишаване от свобода, неговият срок не може да надвишава срока на последното с повече от три години.
Решението на Апелативен съд – Бургас подлежи на обжалване и протест пред Върховния касационен съд.
