През тази година се навършват 180 години от отбраната на Созопол по време на Руско – Турската война през 1828-1829 г., в която активно участие взема населението на града. Това историческо събитие е малко популярно сред жителите на Созопол, но играе важна роля в развитието на града. Община Созопол предвижда редица мероприятия, с които да популяризира историческото събитие. Срещата на обществеността в града с проф. д-р Божидар Димитров е част от съпътстващите мероприятия на общината през цялата година.Божидар Димитров разказа подробно историческите събития от времето на Руско – Турската война от 1828-1829 година и подчерта важността им за зараждащото се Национално – освободително движение в Странджа и за по-нататъшното развитие на града. Той представи и книгата си „История на Созопол“, която включва всички изследвани исторически периоди в контекста на най-новите факти и документи, с които той разполага. “ Новите факти хвърлят друга светлина върху историята на Созопол и в някои случаи дори опровергават общоприети до момента изводи“- заяви по време на представянето на книгата си Божидар Димитров. Созополският историк реализира идеята да има паметна плоча в чест на загиналите руски войници и офицери по време на Руско – турската война от 1828 – 1829 година. Мраморната плоча бе поставена в района на пристанището на 15 февруари, датата, която бележи началото на военните събития в града. Официалното й откриване предстои. Събитията от Руско-Турската война през 1828-1829 година, в които Созопол играе важна роля. През първата година на войната русите превзели Североизточните български земи и обсадили Варна. За да отвлекат турските сили от основния фронт, руското командване решило да превземе Созопол и да отбранява града в тила на турската армия. На 15 февруари 1829 година руска ескадра, командвана от адмирал Куманис, превзела Созопол след кратък обстрел на разбягалата се малка турска част охраняваща града. В следващите дни в залива пуснал котва целия руски черноморски флот, а Созопол бил обявен от императора за Главна база на Черноморския флот. В града дебаркирали няколко руски бойни полка и части за логистична подкрепа с обща численост 10 000 бойци и офицери, командвани от генерал Рот. На остров „Св. Иван“ в близост до развалините на манастира „Св. Иван Предтеча“ била уредена полева болница за заразно болни, защото холерата не закъсняла да удари претъпкания с хора Созопол. Около 600 починали руски моряци и войници били погребани край болницата. През март 1829 година командващият руския флот вицеадмирал Крейг бил помолен за среща на борда на флагманския кораб „Париж“ с делегация на българските от града и околните села, събрали се в града. Те го помолили да сформира бойна част, която да подпомага руския гарнизон. Руският вицеадмирал наредил да се въоръжат около 1000 българи, от които била сформирана военна част наречена „Созополска българска дружина“. За командир бил назначен местния жител Стайко Мавродиев, а за заместник-командир Вълчан войвода, действал тогава в горите край Ропотамо. Дружината извършила смели подвизи във войната. На два пъти бойците й се промъквали в тила на врага и разгромили крупни турски сили край днешните селища Средец и Звездец. При настъпването на руската армия през юли 1829 година те участвали в превземането на Василико, Ахтопол и Малък Самоков. Морската част на Созополската дружина пленила два турски транспортни кораба. Междувременно турците, след като събрали около Созопол 30 000 – на армия, атакували отбранителната линия на 7 април. Те успели след яростни боеве да превземат първата линия и да щурмуват втората. На свой ред били атакувани от русите и разгромени в началото на юли 1829 г., когато Дибич най-сетне преминал Балкана и се устремил към Одрин, където бил сключен мир. Трагедията за Созопол дошла след мира. Созополското население и българи и гърци, взело участие в антиосманската кампания по време на войната, с основание очаквайки репресии се изселило почти изцяло в Русия. Турската власт забранила заселването три години на града за назидание, заради масовото участие на населението във военните действия срещу империята. Немският офицер Ф. Молтке, посетил града в 1832 г. описва грозна гледка – опустели къщи с широко отворени врати и прозорци, блъскани от вятъра, обрасли с треви и храсти празни улици, по които бродят подивели кучета и котки. След като забраната на турските власти за заселване на Созопол паднала, градът се напълнил с около 300 семейства. Това били българи, дошли от странджанските села, от Карнобат и Казанлък, а също и гърци от Истанбул и егейските острови.
