Държавата трябва да толерира отличните студенти без значение от университетa
Студентът Дончо Златев е един от най-младите кандидат-депутати от 2 МИР – Бургас. Едва на 22 години той вече има 8 години опит в различни младежки организации. Неговата най-голяма кауза в политиката е въвеждане на промени във висшето образование, които да позволят толериране на отличните студенти и отпадане на дискриминацията, прилагана към частните ВУЗ-ове.
Дончо Златев е роден в Стара Загора, но ученическите му години минават в Казанлък, където помага за възраждането на младежката структура на СДС, на която е и председател. Висшето образование го води в Бургас, където не остава незабелязан от местните сини. Дончо Златев е четвърти курс, специалност „Журналистика”, в Бургаски свободен университет. Той е печелил всички престижни отличия на Центъра по хуманитарни науки: „Най-добър студент по журналистика” за 2012 г., „Награда на декана” 2013г. Златев е единствената номинация на БСУ в националния конкурс за „Студент на годината” 2012. Той участва активно в академичния живот чрез работата си в студентската PR агенция и студентския вестник.
Ти си един от най-награждаваните студенти в Бургас. Какво е разковничето за всички тези награди и признание от преподавателите?
Няма рецепта за успеха, въпреки че има много книги по тази тема. Винаги съм твърдял, че най-важното е да бъдеш всеотдаен. Ако си се захванал с нещо или го прави като хората, или не го прави. По-важното е да се занимаваш с неща, които те привличат и ти харесват и да не се отказваш, защото машината, с която се сблъскваш на всяко ниво, е доста тежка и няколко пъти може да те удари и повали, но по-важното е да се изправиш.
Кое те подтикна да се впуснеш в политиката и защо със СДС?
Това може би е най-важният въпрос. От 8 години се занимавам с младежки дейности и политика и съм се сблъсквал с много неща. Отвратен съм от отношението към младите хора, учениците и студентите. Една нормална държава не може да потиска младото поколение, затова се боря за промени във висшето образование, но не се ли бориш лично със системата няма как да стане. Ако стоиш пред телевизора с бира в ръка държавата няма да се промени. Аз съм избрал да работя за тази промяна по честния начин – не чрез фалшиви граждански сдружения и организации, фалшиви коалиции и т.н. Избрал съм да го направя чрез най-демократичната партия, в която се уважава мнението на всеки един, в която няма командири, няма батки, няма всякакви други авторитарни лица без които партията ще загине.
Избрал съм СДС, защото това е партията, която олицетворява демокрацията в България. Да, може да не е била перфектна за тези 23 години, може да е имала слаби места – ние си го признаваме, но твърдим, че в момента сме изградили един екип с нови сили, изключително много нови лица, които са кандидати на СДС за предстоящите избори и се борят за доверието на хората. Знаем, че това доверие ще го спечелим само като говорим истински реални неща, а не с популизъм, който в момента е на мода. Затова избрах СДС.
Ти си и сред най-младите кандидат-депутати от 2 МИР – Бургас. Каква е твоята кауза в политиката и за какво би се борил в парламента?
Моята кауза е да се премахне дискриминацията между студентите. Доколкото съм запознат държавата вече загуби едно дело за дискриминация спрямо частен университет. Според мен, ако си отличник трябва да получаваш стипендия без значение в какъв университет учиш. Това се случва навсякъде по света. Типичен пример са евростипендиите, които се разпределят между всички университети – не само между държавните. Каква е логиката европейските стипендии да бъдат за всички, а българските само за държавните университети? Според мен трябва да се толерират отличните студенти, защото това е най-ценният капитал на тази страна. Много хора забравиха това. Дори при разговорите ми с един от бившите министри на образованието той ми каза, че тази идея никога няма да се реализира. Все пак данъците на моите родители също отиват за издръжка на държавните университети, а аз не уча в държавен университет. Това честно ли е?
Така че влизаме в битката с моя колега Кристиян Трифонов, който също е кандидат за депутат от СДС, с основната кауза да защитим правата на студентите и да има еднакво отношение към всички, защото смятаме, че така е честно.
Важно е също да се даде равен старт на университетите и да се види кой ще предложи по-добра среда за обучение. Ние от СДС – Бургас заставаме зад идеята за повишаване на конкурентноспособността на ВУЗ-овете. Трябва да има една среда, която да позволява най-добрите да получава повече. Иска ми се всички университети да предлагат най-доброто, но това не е възможно и комисиите по акредитация го доказват. Всички университети имат различни оценки. Моята специалност в БСУ има една от трите най-високи акредитации в страната.
Как гледаш на държавното субсидиране на частни училища и детски градини и на оставането на университетите извън този списък?
Държавното субсидиране също не трябва да е тема табу за частните университети. Смея да кажа, че в момента образованието е мътна вода, в която влизат и излизат различни министри и нищо не се случва. Малко преди да падне правителството влезе законът, който позволява държавно субсидиране на частни детски градини и училища. Отново студентите останаха зад борда, което е доста нечестно. Ние обаче имаме кауза и в нейния център е образованието. Винаги СДС е заставало зад каузата българинът да бъде образован, затова открихме и кампанията си с размяна на книги, а не с кебапчета. 23 години СДС смята, че всеки трябва да бъде колкото се може по-образован, за да може да взима информирано и свободно решение.
Безработицата сред висшистите е голяма. Какъв е съветът ти към младите хора, когато избират най-подходяща специалност за своя бъдеща професия и как да се реализират след това?
Това също е една от основните точки в кампанията на СДС. Българската стопанска камара посочва, че над 80% от специалностите във висшите учебни заведения в България са неконкурентноспособни и не отговарят на пазара на труда в България. За нас в СДС-Бургас това означава, че се раздават абсолвентски шапки на килограм. И пак се връщаме на темата за конкуренцията между висшите учебни заведения. Съветът ми към кандидат-студентите е много внимателно да се съобразят с тенденциите на пазара на труда, защото много специалности не са актуални и не са търсени. Безсмислено е 4 години да се трудиш в специалност, която няма да ти е полезна. Това е абсурдно. В момента актуалните специалности са свързани с IT сектора и фотоволтаиците. Все пак специалностите в университетите трябва да бъдат оптимизирани и това е работа на държавата.
Как се виждаш в бъдеще – журналист, политик или в научните среди? В кое амплоа се чувстваш най-добре?
Най-вероятно и в трите в някаква степен. Сега ще запиша магистратура – „Медиен и комуникационен мениджмънт”, една от новите специалности в БСУ. Смятам, че има какво още да дам и взема от образователната сфера. Иначе политиката не съм я оставял вече 8-ма година и няма да го направя.
Като много студенти и ти си ходил на бригада в САЩ. Част от младежите, които отиват там, остават в търсене на по-добър живот. Ти защо предпочете България пред американската мечта?
Честно казано американската мечта е много хубава – спокоен живот, работиш, печелиш достатъчно, но аз исках да се върна. Няма друго място като България, колкото и пари да се печелят в САЩ. Когато се върнах и слязох на летището в София излязох на Терминал 2 и седнах на тротоара, поех няколко глътки въздух и се почувствах съвсем различно. Усетих, че България е моето място. Иначе в щатите работих в Северна Дакота – щатът на границата с Канада. Започнах като камериер и в края на бригадата успях да се издигна. Повишиха ме в шеф на цялото звено, отговарях за това как протича работният ден, правех графиците на моите колеги, следях как си вършат работата. Благодарение на този труд, който положих през лятото, президентът на компанията изпрати благодарствено писмо на президента на Бургаския свободен университет проф. Петко Чобанов, в което изрази истинското си възхищение за това, че БСУ има толкова всеотдайни студенти. Това бе изключителен повод за гордост за мен.
И все пак защо перспективен млад човек като теб избира да живее в България?
Всичко може да е по-спокойно в САЩ, но България си е България. Тук съм роден, тук Дунавът синее повече отколкото там океанът, Стара планина се извисява повече отколкото там Планината Ръшмор (национален паметник на САЩ на който са издълбани лицата на 4 американски президенти). Предпочитам да гледам това пред тамошните планини и гори. Не че нямат своите красоти, напротив дори ги видяхме в новогодишната реч на президента Росен Плевнелиев. В България имаме рай, просто трябва да го направим по-добър за живеене с дружни усилия. Ние сме 7 милиона души, не мисля, че е толкова трудно. Бургас е най-добрият град за живеене, но не смятам, че е толкова трудно да направим същото и с България.
Видя ли как правят избори в САЩ?
Бях във вихъра на кампанията, освен президентски имаше и местни избори. Ще дам само един малък пример – нямаше нито един плакат. Аз не знаех, че има избори докато не отидох на работа и шефът не ми каза, че другите са отишли да гласуват. Един плакат нямаше, нямаше една похарчена стотинка за рекламни материали. Градът изобщо не беше замърсен, а виждаме какво се случва в Бургас – брошури, плакати, знаменца и всичко това в кофите и по улиците. Това го няма там, това е културата на поведение, която ние нямаме. Когато един българин отиде в САЩ много може да му се размият представите за политика.
А по време на кампанията в САЩ имаше ли скандали с компромати и флашки?
За компроматната война ще запомня винаги един предизборен клип на Барак Обама. В него бяха показани изрезки от вестници за опонента му Мит Ромни, защото в цялата кампания Ромни разказваше колко работни места ще открие. В този официален предизборен клип, който се въртеше по всички медии, се показваше колко работни места Ромни като губернатор е закрил и ги е изнесъл в Китай, Мексико и такива държави, как в личния си живот нито една от банковите му сметки не е в САЩ. И това е официална компроматна война, лежаща на факти, а не като тук, където всяка дума срещу опонента се възприема като нещо лошо.
В България много хора казват, че са разочаровани от политиците. Доста младежи на твоята възраст твърдят, че няма да идат до урните на 12 май. Ти подкрепяш ли това поведение?
Не го подкрепям, защото политическите елити на прехода чакат точно това. Чакат образованите, интелигентните и хората, които могат да направят информиран избор, да не отидат до урните. Това е страшно! Хората, които изнасят държавата на гърба си може да не отидат да гласуват, а ако не го направят те ще отидат платените, купените гласове.
Твоят призив?
Идете да гласувате, защото иначе пак ще се събираме на площадите да протестираме срещу високите сметки за ток и високите семестриални такси, но нищо няма да се промени. Ако не се гласува в парламента ще влязат хора, които са избрани от тези, продали гласа си. Аз не смятам, че това трябва да е така, затова се борим за влизането на СДС в парламента, защото тук останаха честните хора и вярващите в принципите на СДС и тези, които се опитват да се борят за демокрацията. Убеден съм в успеха на Коалиция „Съюз на демократичните сили”.
