Бежанците и мигрантите да получават европейски квалификационен паспорт, в който да се посочва образователно ниво, обучения и придобити квалификации, както и членство в професионални организации. Това предвижда проект на Съвета на Европа, който бе представен на конференция на министрите на образованието на държавите членки на Европейската културна конвенция и на министрите от страните от южното Средиземноморие, съобщават от МОН.
Конференцията на тема „Осигуряване на демокрация чрез образование“ се проведе в столицата на Кипър Никозия. Това е първият форум, организиран след подписването на Декларацията от Брюксел на 11-12 април 2016 г. от постоянната конференция на министрите на образованието на 25-тата сесия на Съвета на Европа. България беше представена от заместник-министъра на образованието и науката Мария Гайдарова.
Чрез бъдещия квалификационен паспорт ще се облекчи признаването на квалификациите на бежанците и мигрантите и по-бързото им включване в следващо обучение или на пазара на труда. Идеята е с този документ да се улесни адаптацията им в новата страна, а също така да се даде възможност те да използват своята образователна квалификация, дори когато тя не може да бъде подкрепена с документи.
В момента този модел се прилага пилотно в Гърция с помощта на Съвета на Европа. Моделът е приложен и в Италия в 15 региона и резултатите са положителни. Включени са 2000 бежанци и мигранти.
Самият европейски квалификационен паспорт представлява формуляр, който съдържа индивидуален номер, име, снимка, квалификация, включително с приложени документи, ако има такива. Посочват се опит, предишна месторабота, стаж, информация за ниво на владеене на езиците, членство в организации.
Бежанците и мигрантите първо вписват информацията за себе си в паспорта, а след това се явяват на интервю с двама експерти за потвърждение на информацията. Интервюто от 23 въпроса дава възможност да се установи от какви знания и от каква подкрепа имат нужда чужденците. Идеята е този паспорт да е универсален за всички държави в Европа. Ще се попълва в първата страна приемник на бежанците и мигрантите.
По време на дискусията в Никозия бе обсъдено да се изготви гъвкава процедура за признаване на дипломите на тези чужденци, както и въвеждане на специфична процедура за децата, които да се интегрират в клас. Прието бе, че те първо трябва да получат сертификат, че владеят езика в съответната държава и след това да бъдат записани на училище. Форумът реши, че държавите трябва да осигурят възможност и на жените да учат, както и да се предостави езиково обучение не само на децата, но и на възрастните.
Време е да се инвестира повече и да се подкрепи работата на професионалните мрежи и на платформите за сътрудничество, работещи в тази област, заяви по време на форума заместник-министър Мария Гайдарова. Тя посочи, че трябва да бъдат подкрепени усилията да се предоставя по-задълбочена подготовка и възпитаване на учениците в демократични ценности, критично мислене и други необходими умения за живот и работа в гражданско общество. Зам.-министър Гайдарова изтъкна, че МОН изпълнява редица мерки в контекста на провежданата в България реформа на училищното образование. Тя е подкрепена от новите държавни образователни стандарти, един от които е със специален фокус към гражданското образование.
„Можем да съчетаем европейски практики с добрите български традиции и опит”, посочи г-жа Гайдарова. Редно е да формулираме правилните въпроси кое ще ни помогне да приемаме мъдро предизвикателствата на новото време, как да научим децата да работят заедно, да решават кризи, да живеят успешно и спокойно във високотехнологичен и комплексен свят. „Време е да се замислим, че зад въпроса какво образование искаме, стои друг въпрос – какво общество искаме утре за България. Необходимо е да подкрепим учителите като лидери на позитивната промяна, да изведем образованието като основна ценност за изграждане на демократична култура, да създаваме доверие между общностите и всички участници в образователния процес”, подчерта още зам.-министър Гайдарова.
