За 50-те жители на пограничното село Бръшлян е почти ежедневие да попаднат на бежанци в гората или пред портите на къщите им. Местните казват, че от една година се е засилил миграционният натиск край границата с Турция. Тук на близо 4 км. от селото, до скъсаната телена ограда на кльона се намира основният канал за бежанци. Костадин Янков от с. Бръшлян ни води по пътя на бежанците. Те преминават в България под моста, който се намира до кльона и от там тръгват по дерето на пресъхналата река Панталеймонска или Свети Георги, както я наричат местните.
„В Бръшлян има 4-5 канала за бежанци. Един от най- важните е край река „Аи дере”. Другият канал е тук- при реката Св. Панталеймон, другият канал е „Чурка река” при стария портал на кльона, третият, още един канал, е през река Катун . Част от бежанците по пътеките стигат до селото, други се объркват и излизат направо на пътя за Малко Търново”, разказва Костадин.
Пътеката по дерето е трудно проходима, а по пътя намираме детско чорапче и изхвърлени бутилки с минерална вода с надпис на турски. В дерето личат и стотици стъпки и на бежанци и на гранични полицаи, които често обикалят местностите, където най-често задържат мигранти.
Така по пътя стигаме село Бръшлян. Тук почти всеки местен има своя история, свързана с бежанците. Петър Жечев никога няма да забрави мразовитата зима, когато спасява бременна сирийка.
„На 16 януари 2014 г. ги намерих в гората и ги докарах тук до къщата. Едната жена я болеше корема и й постлах да легне до фургона защото я болеше корема, а младото, бременно момиче го вкарах вътре във фургона, настаних го на леглото. Дадох им храна , обадих се на гранична полиция. Дойде и линейка. Бяха трима мъже, четири деца, две по-големи момичета и тия двете жени.”
Кметският наместник в с. Бръшлян Желязко Русинов казва, че в селото много често залавят бежанци.
„Проблемът започна преди една година. За първи път тук се появи едно семейство, с едно малко дете и седнаха на пейката, пред къщата ми, и се разбра, че са сирийци. След това се получи информация, че вечер идват коли от Бургас или от София в тъмното, след 12 часа , и взимат някакви хора от долния партал на стария кльон.”, разказва Русинов.
По думите му понякога бежанците са толкова много, че ги товарят на каросерията на камиони. Каналджиите, които ги довеждат до границата са турски граждани, разказват местните. За да ги прекарат през границата взимали по 1000 евро на човек.
„Чувал съм, че в Истанбул имало хора, които викали Европа, Европа и ги събират от там. После тук около границата има турци, които работят по дърводобива, които познават добре терена и ги извеждат. Първо до селото ги водеха направо, но сега ги оставят до кльона и те се лутат, лутат.”
Тук, в селото лоша дума за бежанец няма да чуеш. Странджанци са толерантни и са готови да помогнат на всеки мигрант. За тях те не са нито напаст, нито врагове, а просто хора в беда, които бягат от смъртта. „За да тръгнеш по тези пътеки, през гората, бременни, с деца, понякога без храна и вода, трябва да бягат от нещо много лошо”, разсъждават местните.
Последният случай на заловени бежанци в с. Бръшлян е от преди два дни, когато бяха задържани 16 души, натъпкани в миниван.
автор: Стиляна Георгиева
снимки: Илиан Раданов
