Коледните заговезни или заговелки се нарича деня преди Коледните пости – 14 ноември. Той се смята и за последният ден, в който може да се блажи – т.е яде месо, яйца, млечни продукти. По българска традиция в нощта на Коледни заговезни на трапезата се слага пиле с кисело зеле, тиквеник с повечко орехи и пълнени чушки с боб. Лъжицата, с която стопанката е сипвала от блажното ядене, скрива и не пипа чак до Коледа, когато пак се хапва блажно.
На 14 ноември църквата почита и Свети Апостол Филип – един от дванадесетте апостола. Според библията, след Христово разпване заедно със сестра Мириамна и апостол Вартоломей, Филип тръгнал да проповядва христовото учение. Езичниците от град Йерапол ги хванали и влачели из целия град. Били обвинени в магьосничество, за което трябвало да умрат разпнати на кръст.
Докато събличали дрехите им – изведнъж Мириамна се превърнала в огнен камък. Разпнали на кръст апостол Филип с глава виснала надолу, Свети Вaртомолей разпнали до стените на храм – а земята се разстресла в тътен, отворила се и погълнала езичниците. Тези, които останали живи помолили Бог да се смили над тях, свалили Вартомолей, земята върнала погълнатите. Апостол Вартомолей свалил Филип, но той вече бил преминал от земята на небето. След това Вартомолей покръстил всички, а три дни след това на мястото където капела кръвта от Апостол Филип, порастнала лоза като знамение за това, че заради пролятата в името на Христа кръв светият се наслаждава на вечно блаженство.
