Люба Колчакова – първата българска балерина, изпълнила главната партия в „Умиращия лебед“ от Камий Сен Санс, живее в Бургас. Живее тихо и скромно. На 81 години е, но пълна с енергия, изящна и остроумна. Говори охотно за миналото, за любовта, секса и модерностите на днешното време, но не с всеки. Има особено мнение за хората и си подбира събеседниците. Днес /6 ноември/ директорът на дирекция „Култура, маркетинг и връзки с обществеността“ в Община Бургас Весела Йорданова връчи на Люба Колчакова от името на кмета Димитър Николов почетния знак на града. И аз бях там. И аз видях, докоснах и чух тази уникална жена, която е избрала Бургас за свое пристанище – голяма чест за всички нас.
Люба Колчакова е една от първите български професионални балерини. Танцувала е активно от средата на 40-те до 60-те години на миналия век. Родена е на 22 март 1927 година в Анкара. Баща й Христо Колчаков е архитект, завършил Сорбоната във Франция, който е строил летището и сградата на кметството в Анкара. Люба Колчакова завършва музикалното училище в София през 1945 година, а също и балетната школа на Анастас Петров. Примабалерина е на софийската народна опера до 1967 година. През 1953-1954 година специализира в Ленинградското и Московското хореографско училище. Има възможността да гледа на живо и да се учи от Мая Плисецкая. В репертоара й са ролите на Одета-Одилия в „Лебедово езеро“ на Чайковски, Жизел и Мирта в „Жизел“ на Адам, Лиза в „Съперници“ на Хертел, Мария в „Бахчисарайски фонтан“ на Асафиев, Тао-Хоа в „Червения мак“ на Глиер, „Есмералда“ в едноименния балет на Пуни, Лауренсия в едноименния балет на Крейн, Румяна в „Хайдушка песен“ на Александър Райчев, Гаяне в едноименния спектакъл по музика на Хачатурян.През 1952 година, когато се открива държавното Хореографско училище в София, започва преподавателска дейност по класически танц. По-късно е художествен ръководител на Държавното хореографско училище в София, а през 1972-1983 година е художествен ръководител на балета на бургаската опера.
