Този, който още не е изваден, е минал на 2,5 мм от сънната артерия и се е забил във второто ми реброНякои уж са били близо до мен, но сега опънаха ръчната – уплашиха сеМога да загубя единия си бъбрек, след месец и половина ще ходя в турска клиника. Никога не се предавам и не отстъпвам. Най-голямото изпитание е войната в себе сиПовече от месец след кървавата вечер на 8 юни ресторант 4you в Слънчев бряг бе непокътнат – със съборени мебели, счупени съдове, храна в чиниите и недопити чаши. Димитър Желязков – Митьо Очите, бе ранен на 8 юни в ресторант 4You в центъра на Слънчев бряг. Обстоятелствата, при които е станало спречкването между неговата група и тази на Божидар Кузманов – Кравата, фактически съдържател на заведението, все още се изясняват от разследващите.В инцидента смъртоносно е прострелян Александър Алексиев, съдружник в “Аркус сигурност Бургас”, а Желязков е тежко ранен, прекара дълго време в болница – първо в Бургас, после в София. В момента се възстановява в семейната вила в с. Кошарица, близо до Несебър.За убийството на 46-годишния Александър има един обвинен – 31-годишния Тодор Славов от Стара Загора. Той е зад решетките от 8 юни. За стрелбата срещу Митьо Очите са обвинени двама – Георги Иванчев и Радослав Димитров. Иванчев е в ареста, но Димитров бе пуснат от спецсъда срещу парична гаранция от 5000 лв.20 дни след стрелбата спецпрокуратурата образува дело за организирана престъпна група с лидер Кузманов и членове Иван Терзийски, Силви Николаев, Димитър Николов, Марчо Марков, Николай Иванов и Данаил Петков – собственици на клуб “Оксижен” в Слънчев бряг, както и тримата стрелци. Няма привлечени обвиняеми от хората на Митьо Очите.130 дни след кръвопролитието в центъра на Слънчев бряг с мярка задържане под стража останаха само Славов, Иванчев и върнатият с Европейска заповед за арест от Испания Петков. Другите вече са с по-леки мерки. Божидар Кузманов се издирва. – Давате ли си сметка, че живеете втори живот?- Чак сега започнах да го осъзнавам малко по малко. Аз дълго време съм бил в такова състояние, в което не можеш да осъзнаеш много неща. Чак сега започнаха да ми се връщат някои спомени. Чак сега.Имал съм показатели 30 хемоглобин и 30 пулс. И всичките органи отказали – без сърцето и мозъка. Лекарите са казали: “Само можем да се молим, нищо друго не може да се направи.”И за два дни съм вдигнал показателите.Ако сега кажа,че съм добре– няма да евярно. Не съмВиждате ме как съм, но не се оплаквам.(По време на разговора Митьо Очите е на легло. Така минава по-голямата част от деня му. Не може да се обслужва сам. От време на време сяда. В раздвижването му помага рехабилитатор.Желязков е видимо много отслабнал. Преди инцидента е тренирал интензивно, наблягал е на здравословното хранене и е приемал добавката хормон на растежа. Самият твърди, че е загубил над 30 кг от теглото си. Сега му е трудно с храненето, тъй като някои от куршумите са засегнали червата и част от тях са отстранени.Докато разговаряме неофициално след интервюто, хапва сандвич с кашкавал. Говори по-тихо от обичайното, но не е загубил характерния “железен” тембър в гласа си. От време на време се усмихва, особено като стане дума за децата му – б.а.)- Кой беше най-трудният момент през тези 4 месеца?- Аз не го и помня целия този период. И след като дойдох в съзнание, не помня доста неща. Искам да благодаря на лекарите в Бургас, които наистина спасиха живота ми, на целия екип. Показаха, че са не само професионалисти, но и хора.- Вероятно десетки пъти сте се връщали към случилото се на 8 юни. Казвали ли сте си: “Ако не бях отишъл във 4You…”- Е, казвал съм си го. Но мачът е свирен. Иначе винаги съм бил нащрек – когато съм в кола, на улицата. Мислел съм за бомба или снайпер. Но не съм очаквал да стане по този начин.- А често ли ходите в това заведение?- Не, не. Сега просто едно приятелче предложи. Имах среща с други приятели в ресторанта. Когато влязох, те още не бяха дошли.- Успяхте ли да видите кой стреля по Сашо?- Не, не видях.- А видяхте ли кой простреля вас?- Видях койстреля по менотстрани.Но по мен естреляноот 3-4 местаВ мен е имало куршуми от 3 оръжия. 13 патрона. И един по крака. Тези от рикошетите не ги броя. Един от куршумите (показва вдясно от гърдите, близо до подмишницата – б.а.) е пробил жилетката и беше леко влязъл, аз го измъкнах направо.- На вечеря с бронежилетка?- Аз така си ходя. Една бронежилетка тежи 3-4 кг – натоварва тялото допълнително, едни вид тренирам, докато вървя. Но тази бронежилетка се оказа много важна тогава. В нея попаднаха 6 от куршумите, насочени към мен.- А какво казват за този, който е останал у вас?- Лекарите прецениха, че няма да прави проблеми. Калцирал се е. Минал е на 2,5 мм от сънната артерия и се е забил във второто ми ребро.- Познавате ли Божидар Кузманов отпреди, или някого от другите момчета, които бяха в заведението?- Не, не ги познавам и не съм ги виждал. Чувал бях за тях.- Но разследването има версия за противоречие между тях и един датчанин, който е поискал помощ от вас. Какво мислите за нея?- Версии хиляди. Моята версия е, че отидохме да хапнем, имахме запазена маса. Влязохме вътре и… Не сме били въоръжени, цялата работа е за 25 секунди.- А защо все пак сте били с толкова хора?- Колко? Влизаме 5-има и 3-ма остават вън. Това може да се види и на камерите.- Доста време прекарахте в софийска клиника, но все пак след това се наложи да пътувате до Турция. Защо?- Докато бях в София, ми сложиха един уретерален стент, но урината продължаваше да тече. Надяваха се така да заздравее уретерът ми, но явно не стана работата.- Ясно ли е вече как ще продължи лечението?- След месец иполовина трябвада постъпяпак в болница“Джон Хопкинс” в Истанбул. Тогава трябва да махнат катетрите, да влязат със сонда, да ми изкарат стента и да кажат дали ми е заздравял уретерът.Ако не е заздравял, трябва да ми правят операция – от тънките черва да ми направят пластика. Ако не се получат нещата, трябва да ми махнат бъбрека. То това беше най-лесният вариант. Но борбата е да се запази бъбрекът.- Другият функционира ли нормално?- Да, той и този е здрав. Но връзката към него е разрушена.- Това са много лични неща. Притеснява ли ви интересът на хората към тях?- Аз нямам какво да крия. Макар че това наистина е много лично. Но стягам се, стискам зъби и това е.- След като се прибрахте от София, се възстановявахте в Поморие. Имаше много добри прогнози за раздвижването ви. Но сега ви намирам в Кошарица.- Заради една от интервенциите, които ми направиха в Истанбул, не мога да влизам в бесейна, където правех подводна гимнастика. Имало опасност от влизане на вода в бъбрека. Сега ми помага рехабилитатор, който идва вкъщи.- След дни се навършват 15 г. от атентата срещу вас, при който загинаха жена ви Таня, брат Славчо и вашият приятел Николай. “24 часа” разказа историята наскоро. Какво изпитвате след толкова време – гняв, болка, съжаление, че не сте успели да предотвратите трагедията?- Аз това никога не мога да го забравя. Не заради годишнината и за това, което стана с мен. Винаги е в главата ми. Съжалявам, аз сега и за Сашо съжалявам, но това е животът. Господ си знае работата. Аз вярвам в Бога.- Вярно ли е, че сте се срещали с един от осъдените за взрива – Стоян Толупа, в затвора?- Това се знае, дори искаха дело да ми заведат. Нали стана скандал. Скочиха да ме бият. След това искаха да съдят мен.- Защо? Нали те са скочили да ви бият?- Но аз ударих единия. С тримата, които бяха осъдени за взрива, се засякохме в коридора, докато бях в затвора. Провокираха един друг затворник да ме удари. Той скочи върху мен, но и аз го ударих. Чак дело заведе.Този, когото ударих, ми каза: “Дай 6000 лв. и няма да те съдя.” Аз обаче му отговорих: “Не 6000 лв., дори 6 ст. няма да ти дам.” Те ще скочат отгоре ми! А аз какво да правя? Не стига, че ми направиха този зулум. С Толупа нямам за какво да си говоря.- Вие се опитахте да живеете в Гърция, след като излязохте от затвора. Защо все пак се върнахте?- Защо да оставам? Тука си е друго. Трябваше да взема всички – децата ми, майка ми. Семейството ми е тук. Не мога да ги оставя. (Митьо е баща на две дъщери – 22-годишната Станислава и 17-годишната Ивелина. Те са от загиналата при атентат Таня. Желязков има и един син – 11-годишния Димитър-младши, от Антигона Янулис, с която живее през последните години – б.а.) Аз си обичам страната. След това започнах в “Аркус”.- В “Аркус” ли сте осигурен?- Да, аз работя там. Не само съм осигурен – на заплата съм. В момента съм в болнични.- Доколкото разбрах, сте шеф на отдел за маркетинг – задачата ви е да намирате обекти за охрана.- Не, не съм шеф, но работата ми наистина е да намирам обекти за охрана.- Чрез това изпитание проверихте ли хората си? Научихте ли кои са точни и кои са били край вас заради ореола на боса?- Аз съм ги броил винаги. Имал съм и други изпитания – 5 г. бях по затворите. Знам на кого мога да разчитам. То си е проличало.Видя се колко хора още вечерта дойдоха до болницата. Но има и такива, които уж са били близо до мен, а сега опънаха ръчната – поуплашиха се. Ако обаче всички бяха опънали ръчната, никой нямаше да дойде.Защото всички, които бяха пред болницата, след това са проверявани. Аз в този живот, станал съм на 44 г., нито съм предал някого, нито съм излъгал… Не знам кой какво говори.Нито съм изоставил приятел. Затова,като застанапред огледалото,мога да сепогледна и дакажа, че съммъжкарАко има някой да каже: “Митьо ме предаде или ми дължи пари!”Или да натопя някого. Държал съм се мъжката винаги. И сега пак се държа мъжки. Няма да е все така! Никога не се предавам и не отстъпвам. Най-голямото изпитание е войната, която водиш вътре в себе си.- А научихте ли се да говорите повече със себе си сега, когато имате много време?- Водя битка със себе си. Има неща, които трябва да преживееш сам. Да кажеш: “Добре, така ще е!”Сам трябва да си помогнеш! За някои неща никой не може да ти помогне. Но трябва да успееш да вкараш тези мисли в главата си и да кажеш: “Каквото е – такова! Даваме напред и това е!”- Съжалявали ли сте в някакъв момент, че през 2008 г. се съгласихте на споразумение с прокуратурата? След този процес станахте осъденият като наркобос?- Съжалих, но вече беше късно. Просто тогава така ме бяха нарочили, че…На мен каквото са ми дали – 6 г. и половина лежах в затвора. И сега някои казват: “Той къде лежа?” 4 г. имам в Белене! Искам да отидат тези тарикати, които не са лежали не 4 г., по 4 дни да отидат в Белене. Аз там изкарах затвора!Кого друг за наркоразпростанение го осъдиха на 6 г. и половина. За вътрешно, не за трафик. Няма такъв.Ако аз бях направил това нещо във 4You, нямаше да ме пуснат, както сега става с обвиняемите, сигурно щяха да ме зазидат в затвора. Най-интересното е, че тях ги пускат – лежаха по 4 месеца. Този, който стреля по мен – Радослав, и 4 месеца не лежа. След 2 месеца го пуснаха срещу 5000 лв. гаранция. Човешкият живот 5000 лв. ли е? Аз това не мога да разбера!- Вие не сте видели, че той стреля? Но това е обвинението. Или го видяхте?- 4 човека са го видели!- Хората около вас.- Той в гръб ме прострелва. Как да го видя? Ама да ги пускат! Аз нямам нищо против съда и прокуратурата. Щом така са преценили… Аз вярвам в правосъдието и разчитам на тях.
© www.24chasa.bg
