„След двадесет или петдесет години няма да имаме море. За мен черноморският бряг трябва да бъде национален приоритет. Той има стратегическо значение. В същото време продължаваме по цялото крайбрежие да заустваме води, което е голяма грешка“. Това коментира пред „Монитор“ доайенът в областта на водите инж. Аврам Радев, който работи като проектант на водоснабдяването и канализацията от десетилетия.
„Въпреки че се пречистват водите, в тях има съставки, които нарушават морфологията на солената вода. В морето се вливат Дунав и други реки. Дъждовните води, които носят, имат голямо количество азот, който е вследствие на наторяването на земеделските култури. Резултатът е образуване на киселина в крайбрежната вода, която с остатъчния фосфор от пречистените отпадни води създават условия за интензивно размножаване на водораслите“, добави той.
По думите му само за пет години – от 1985 до 1990 година, в цяла България са били построени 2000 микроязовира с цел напояване на земеделските култури:
„Някои бяха толкова малки, че нямаха дори преливници. През другото време въпросните водоеми трябваше да служат за ретензионни басейни на голямата вълна, която би придошла по реката. ТКЗС-тата имаха много малък контрол върху тях. Какво стана впоследствие? Тези микроязовири бяха превърнати в рибарници. И за да не избяга рибата при наводнение, затварят преливника. Така водата започва да прелива през стената. Само че това са земно-насипни стени. Този микроязовир не е изчислявано да служи за задържане на такива големи количества вода. Не са планирани и за стопански цели. Когато дойде високата вълна и събере 2-3 хиляди кубически метра вода, стената рухва. И идва залп. Оттам се получава голямата приливна вълна, която залива всичко, което е пред нея“, каза още Радев.
