Венелин Филипов е едно от новите попълнения в „Черноморец-Бургас“ през тази зима. 20-годишният футболист беше привлечен от „Черноморец-Поморие“ и вече получи доверие от старши треньора Антон Велков в два от трите пролетни мача.- Венко, кой те запали по футбола и на кой треньор дължиш израстването си?
– Да си кажа честно нямам спомен от детството си без топката до мен, така че е много трудно да кажа кой точно ме е запалил.
Доста треньори смених през юношеските си години. Пейо Николов, Тодор Койчев, Иван Цветанов, Тодор Киселичков, Петър Хубчев – това са все хора, които допринесоха много за моето развитие като футболист.
– Брат ти Цветан, който е по-голям от тебе с 2 години, също е професионален футболист и от тази пролет също играе в „А“ група, след като премина от „Черноморец-Поморие“ в „Берое“. Ти или той беше по-отдаден на любимата игра в детските и юношеските години?
– Брат ми е човек, на когото винаги съм се възхищавал. По-голям е и започна по-рано да тренира футбол. Дори може би той е първият ми учител. Каквото научеше през деня, излизахме и ми показваше всичко, което е усвоил. С него сме много близки и доста често опирам до съветите му.
– А какво научи от Петър Хубчев в „Черноморец-Поморие“?
– „Черноморец-Поморие“ винаги ще ми е на сърцето. Там преживях страхотни моменти. Достигнах и до финал за купата на България. Г-н Хубчев знае точно какво е нужно на един млад футболист, кои са неговите положителни и отрицателни страни и винаги намира начин да предразположи играча, така че да даде най-доброто от себе си.
– Ти проведе зимна подготовка с „Черноморец-Бургас“ и миналата година, но после не остана в отбора. Кое наложи тогава да се завърнеш в Поморие?
– Всъщност целта тогава бе да проведа пълноценна подготовка с „Черноморец-Бургас“ и след това да бъда върнат в Поморие, където да имам по-голям шанс за изява.
– През тази зима освен теб от „Черноморец-Поморие“ в „Черноморец-Бургас“ бяха привлечени още Бранимир Костадинов и Яни Пехливанов. Удачна ли е стратегията с поддържане на сателитни отбори, какъвто е поморийският?
– Да, напълно удачна е, разбира се. В такъв тип отбори се дава шанс на млади футболисти да играят редовно, да свикват с мъжкия футбол, за да може когато дойде момента, те да са готови. В Европа това е една практика, която се използва от много години. За съжаление в България всичко се свежда до финанси и трудно се намират средства за сателитен отбор.
– От началото на пролетния полусезон в „А“ група изигра 79 минути срещу „Академик“ и пълни 90 минути срещу „Левски“ . Чувстваш ли се узрял за титуляр?
– Никога не съм се чувствал титуляр. Никога, никой не е титуляр. Най-големия враг на един млад футболист е непостоянството, затова всеки ден се старая да давам най-доброто от себе си на тренировка. Г-н Велков решава кой е най-добре подготвен и кой да започне даден мач.
– Лесно ли се сработи с партньорите в защита?
– С всички момчета се разбирам перфектно. Всеки е готов да се хвърли заради другия. До мен има опитни футболисти, които ми помагат изключително много, особено в моментите когато допускам грешки.
– Сега играеш в дясната зона като защитник, но си изпълнявал ролята и на полузащитник. Коя от двете позиции ти пасва повече?
– Като цяло свикнах с поста си на десен защитник, но лично за мен няма значение на коя позиция точно ще играя. Днес във футбола всеки атакува и всеки защитава.
– „Черноморец-Бургас“ зимува в челната тройка, но през пролетта излезе от нея и малко поизостана от конкурентите. Какви според теб са шансовете на отбора да изпълни целта си, като се класира за евротурнирите?
– Има още много мачове, всичко е възможно. „Черноморец“ има цели, които ще гони до край.
– Миналата година игра финал за купата на България с „Черноморец-Поморие“, в който загубихте нещастно срещу „Берое“. Може ли през тази година да повториш, а защо не и да надминеш постижението с „Черноморец-Бургас“?
– Разбира се. След загубен финал много неща ти минават през ума. Мечтая отново да играя финал и този път съдбата да е на наша страна.
– Водите ли негласно съревнование с брат ти кой ще развие по-успешна кариера?
-Не! Дори му пожелавам да стигне най-високото ниво във футбола.
