Присъдата на Димитър Желязков- Митьо Очите и съучастниците му е гавра с обществото.Това се казва в разпространеното днес протестно писмо от Национално обединение на родители анти дрога-НОРА, в което членуват организации от Пловдив, Варна, Плевен, Благоевград и София. Писмото е адресирана до Председателя на Народното събрание, до Министъра на Правосъдието, до Главния прокурор на Републиката. В него се казва: “ Ние, членовете на Граждански сдружения на родители на зависими деца от цялата страна, както и техни съмишленици, обявяваме за абсолютно неприемлива и неадекватна присъдата, наложена от Бургаски окръжен съд на Димитър Желязков- Митьо Очите и неговите съучастници. Вредите, които са причинили тези бандити на хиляди семейства от Черноморието, заслужават неизмеримо по-голямо наказание. 
Ако приемем, че на година в Бургас има средно по десет смъртни случая от свръхдоза, то за времето, през което Митьо Очите СИ ПРИЗНА дейността, той и хората му трябва да отговарят поне за 70 убийства. Ако сметнем финансовите удари, които наркопазарът е нанасял на зависимите и техните семейства, то присъдата във финансовата и част е…нелепа и смешна. Глобата, наложена от съда, е една малка част от приходите на групата само за дни. Тук става дума за милиони левове печалба, за десетки смъртни случаи и за хиляди случаи на съсипан живот. Тук става дума за престъпление, извършвано продължително време – цели седем години – пред очите на цялото общество. Какво пише в събраните 71 тома доказателства, родителите не знаят, но ако някой си направи труда да разпита поотделно всички близки на жертвите на Митьо Очите, ще събере сигурно двойно повече. А реалната присъда за такова престъпление е доживотен затвор, само тя би донесла известно удовлетворение на ощетените. Ние настояваме поне за максималната, предвидена в закона. Вместо това, съдът даде по- ниска от минималната…На нас това ни звучи наистина като гавра. Ако законът ни допуска, както ни уверяват, подобно решение и то не е в ущърб на неговата буква, то той няма нищо общо с духа и настроенията на обществото и трябва да се промени. Недопустимо е по такъв официален начин на практика да се легализира смъртоносната търговия с наркотици и да се пренебрегват грубо правата на обществото. Държавата допусна у нас да се продават наркотици, не съумя да наложи сериозен механизъм за наказание за тази дейност, не прави нищо за лечението на зависимите, вместо това жертвите на наркотърговците нерядко лежат в затвора повече от своите дилъри. Публично известни имена безнаказано вършат пъклената си дейност, спирани единствено от куршуми на конкуренти, за които отново няма адекватно наказание. Всичко това се прави на фона на стотици хиляди семейства, чийто живот е съсипан от зависимостта на децата им към наркотиците, на фона на една бездънна трагедия и мъка. Ние настояваме за справедливост! Законът трябва да служи на обществото, а не на престъпниците! „
