Николай Атанасов е роден на 15 Септември 1983 година. На 16 годишна възраст се запалва по бойните спортове. В началото започва с карате-киокушин към спортен клуб „Самурай”. Първият успех за Николай идва през 2003 година, когато в Стара Загора печели купа „Верея“. Постепенно, оабче бургазлията започва да слага ръкавиците все по-често и така през 2005 година, боецът се ориентира изцяло към муай-тай. 
Оказва се, че тайландския бокс се отдава отлично на Николай и успехите не закъсняват. От 2006 до 2010, бургаският боец е неизменно републикански шампион, състезавайки се за СК”Самурай”. През 2008 Кольо става вицесветовен шампион по муай-тай в категория до 75 кг. През 2010 г., в категория до 80 кг талантливият файтър стана първият българин шампион на откритото първенство по карате-киокушин кан в Япония. Тази разновидност на киокушин позволява удари с ръце в главата. Тази година е не по-малко успешна за бургаския боец, който се съгласи да даде интервю по повод поредните си успехи.
-Разкажи ни за участията си през тази година?
– До този момент съм изиграл общо 14 мача, от коит имам 12 победи и само две загуби. Направих два професионални мача един в Русия, където изгубих и един в Гърция, където спечелих. До края на годината най-вероятно ще изиграя още два професионални мача.
– Доволен ли си от последния си мач в Гърция?
– Да разбира се. То бе част от турнир организиран от нашите съседи. Надпреварата се нарича „Ноу лимит” и по случай пет годишнината от нейното създаване, домакините бяха поканили българския тим. Получи се добър бой и в крайна сметка успях да сломя съпротивата на опонента, който не бе в състояние да продължи двубоя.
– Кога ти беше най-трудно?
– Не знам дали ще ми повярваш, но най-трудно ми бе срещу едно момче на републиканското във Варна. Той излизаше за пръв път на ринга. В началото ми трябваше малко време да вляза в час, но в крайна сметка успях да взема победата.
– Как минава един твой ден по време на подготовка?
– Ставам в 7:00 часа сутринта, закусвам пия кафе, разсънвам се. В 9:30 съм в залата и започвам тренировка. Обикновено тя продължава два часа и представлява по тежката физическа част-бягане, работа с тежести и други силови упражнения. Следва почивка и обяд. Следобяд отново тренирам, като с треньора ми Димитър Топалов обръщаме внимание на техническата част, работим по двойки, правим спаринги.
-По колко часа отделяш за сън?
-Спането е много важно, особено нощният сън, така че гледам в 23:00 часа да съм заспал. Гледам да имам минимум осем часа сън и през деня ако успея да дремна, още по-добре.
-Какъв хранителен режим пазиш? Спазваш ли някаква специална диета?
– Хранителният режим е задължителен за спортиста, така че и аз задължително спазвам такъв. Не че наблягам или се лишавам от нещо, просто гледам да спазвам някои правила. Например вечерно време сладко не ям. Ако трябва да свалям килограми имам по-специфичен режим на хранене, но в никакъв случай не гладувам, хапвам по-прецизно.
– Какво изпитваш преди да излезеш на ринга?
– Преди мач съм спокоен. Изпитвам желание да се кача, да се надигравам с противника, искам да видя кой кого ще надхитри. Мислите ми са свързани единствено с това да дам най-доброто от себе си и да успея да излъжа противника.
– Случвало ли ти си е да използваш бойните си умения извън залата?
– Не ми се е случвало и да се надяваме, че няма да ми се случи. Конфронтации не съм имал и като цяло се стремя да избягвам подобни ситуации.
– Какво те накара да започнеш с този спорт?
– Мой близък приятел започна да тренира карате-киокушин преди години и всеки ден като се видихме ме подканяше: „хайде кога ще започнеш да тренираш, да дойдеш в залата…”. Така полека лека отидох, гледах една тренировка и ми хареса. Тогава бях на 16 години.
– Освен с муай-тай, ти се занимаваш и с карате. Трудно ли е да се бориш на два фронта?
– Честно да си призная не ми е особено трудно, и двата спорта са бойни. Правилниците са близки един до друг. Никога не съм поставял каратето или муай-тая на второ място, а се старая да ги развивам паралелно. Аз съм боец, който се бие по различни правила. За мен боят си е бой.
– Ако се върнеш назад, щеше ли отново да избереш бойните спортове?
– Мисля, че да.
– Имаш редица сериозни успехи и въпреки това, обществото в Бургас, като че ли не е много наясно с успехите на нашите бойци. Чувстваш ли се в някаква степен недооценен?
– Смятам, че Общината можеше доста по-добре да отбележи успехите, не само мойте но и тези на съотборниците ми от „Самурай”. Тази година двама от тях станаха световни шампиони в Тайланд – Йордан Янков и Златка Димитрова. Според мен беше редно да се направи пбулично награждаване или финансово стимулиране. Не си спомням Бургас скоро да е имал двама световни шампиони.
– Какви цели си набелязал в близък план?
– Участвам на две световни първенства. Целта ми е да направя добро класиране. Това е основната ми задача. Единият турнир е в Узбекистан, където се провежда световно по муай-тай. Взех първия мач и сега чакам да изляза срещу следващия съперник. След това на 22ри Октомври в Македония ще се проведе световно по кик бокс.
– Как се виждаш след края на кариерата си?
– Ще продължава да се занимавам със спорт. Смятам, че имам какво да предам на поколенията.
– Какво ще пожелаеш на феновете на спорта в Бургас?
– Пожелавам им да тренират. Който иска професионално, който иска за здраве и никога да не се отказват от целите си.
