Посланикът на Германия у нас Матиас Хьопфнер впечатли ротарианската общност в Бургас със задълбочен и откровен анализ на ситуацията в страната.
Дипломатът бе гост на седмичната сбирка на Ротари клуб Бургас-Пиргос, която бе открита и за другите два клуба на международната организация в града.
„Много благодаря, много се радвам, че съм тук”, обърна се на български към аудиторията Матиас Хьопфнер. Той посвети първите десетина минути от речта си, за да докаже с примери колко харесва страната ни.
Посланикът разкри, че по собствено желание е удължил престоя си до средата на следващата година, с която времето, прекарано в България става общо 5 години, след които няма право да остане повече.
Сред доказателствата за особената му привързаност към България е и решението му преди година и половина да докара по море своята „стара яхта” и да я остави дори да презимува в Бургаския залив.
Матиас Хьопфнер направи фин преход към сериозните теми. Той разсмя аудиторията с прозрението си, че чарът на България е в това, че не всичко в нея е толкова перфектно.
Той заяви, че почти 6 години след влизането на България в ЕС все още има основания да съществува да се прилага създаденият механизъм за мониторинг спрямо страната ни, макар че призна наличието и на постижения.
Критиките му бяха насочени не само органите на правораздаването, но и НСлС, прокуратурата, Агенцията за защита на конкуренцията.
“Възниква впечатление, че съществува една селективност по отношение на т.нар. недосегаеми – известни икономически групировки, създадени във фазата на трафсформациите /прехода/. Те доста явно са се слели с политическата класа”, констатира дипломатът.
Матиас Хьопфнер илюстрира състояниено на българските медии, като визира данни от класацията на “Репортери без граници”. В момента България е на 87-мо място по отношение на свободата на медиите. През 2007 г. тя е била около 30-ото място. Изводът на посланика е: “Влакът върви в погрешна посока”.
Матиас Хьопфнер не пропусна горещата тема за “Белене”. Той заяви, че когато става въпрос за “Белене” страната трябва да се запитат дали има нужда от толкова много електроенергия.
Според Хьопфнер въпросът за стойността на енергията от атомни централи трябва да се разглежда заедно с цената, която се плаща за унищожаването на отпадъците, както и на самите централи след като те излязат от употреба.
Посланикът подчерта, че България има впечатляващи макроикономически показатели – 0,5 процента бюджетен дефицит и 16 процента външна задлъжнялост. Нараче това сензационно добри параметри в европейски мащаб и заедно с това каза, че тази макро рамка дава възможност да се направят икономически импулси.
Според него протестите са тръгнали заради съмнението колко справедливо се носят тежеститте в периода на прехода. Той позиционира от едната страна пенсионерите, а от другата малка група забогатели именно по време на прехода, които олигархически налагат монополния модел и изобщо не разбират, че конкуренцията е моторът на развитието, а предпочитат вместо това да управляват като държава в държавата.
Посланик Матиас Хьопфнер завърши словото си с оптимистичният извод, че има надежда. Едно от основанията за това той вижда в лицето на президента Росен Плевнелиев, чието поведение по време на политическата криза оцени много високо.
Другото основание за оптимизъм е членството на страната ни в ЕС и т.нар. поколение Еразмус /по името на програмата на ЕК/ – млади българи, които вече са част от европейската младеж, знаят по няколко езика, нямат проблем да учат и работят в различни страни.
Той смята, че би било добре ако след време може да се случи по-тясно обединение между държавите, нещо като Обединени европейски щати.
Срещата продължи с въпроси на ротарианците към посланика, интересът беше насочен към няколко основни теми, на първо място образование и бизнес.
