Гражданите на Бургас трябва да излязат и да гласуват на 17 февруари. Референдумът всъщност е пряко упражняване на демокрация и стъпка към създаването на активно гражданско общество. От това колко бургазлии ще се включат в допитването ще се види до каква степен сме изживели годините на прехода и сме готови да участваме в управлението на страната си и най-вече на града, в който живеем. Акцентирам на града, защото Движение „Нашият град“ е създадено именно като партия на регионите, с основна цел да повиши участието на гражданите в управлението на техните градове. Ако този референдум успее той ще ни върне убедеността, че от всеки глас и от всяка дума зависи част от живота ни. Годините на прехода създадоха един нов тип човек – равнодушния и голяма вина за това има и непрозрачността при изработването и взимането на решения. Някой може ли да каже в колко референдума е участвал досега !? За решения, които касаят родината, града, квартала, улицата… Убеден съм, че ако излязат и гласуват повече от 50% от хората, това ще бъде един сигнал към правителството, че трябва да се управлява честно и почтено, с уважение към всеки човек. Ако все пак, въпреки всички протести, се стигне до реализацията на проекта, държавата трябва да компенсира Бургас като 50% от транзитните такси остават за града.Тези пари могат да се инвестират в големи инфраструктурни проекти за региона. Време е да се помисли и за създаването в Бургас на Екологичен център за контрол на корабоплаването в Черно море, защото на всички ни е ясно, че няма модерна техника за защита при инциденти и еко катастрофи. Задължително трябва да мине на обществено обсъждане и самия проект, когато е окончателно готов, както и оценката за въздействие над околната среда. До колкото ми е известно в тристранното споразумение липсват текстове за защита на Черно море от инциденти. Не е ясно също какви ще бъдат компенсациите при евентуална катастрофа. Бургас трябва да настоява също претоварването на петрола да става на кей, а не на буй. Експертите от Европа, които бяха в Бургас, сами посочиха, че въпреки по-високата стойност на изграждането на нефтено пристанище, по сигурния начин за експерт и импорт на суров нефт е на кей, а не на буй и то в близост до брега. Всъщност на всички ни е ясно, че икономическите ползи няма да могат да компенсират, загубите които ще претърпи региона, при евентуален разлив. Това ще доведе до отлив на туристи, спад на цените на имотите, край морето, смърт на риболова. Всички тези факти говорят, че всъщност, правителството няма ясна визия, икономиката или туризмът са приоритет за региона .