– Г-жо Желева, каква е актуалната демографска картина в България и как
изглежда тя на фона на ЕС?
– България е пример за сериозни проблеми в демографското развитие.
Подходът към демографските предизвикателства у нас е изключително формален,
лишен от последователност и системност, поради което и политическите мерки
на правителството са лишени от единен фокус. Липсва визия за демографското
развитие на България. Да вземем например изработването на демографска
стратегия на България. Тя е нещо като сборник от разнообразни текстове и с
основание можем да да се запитаме колко от прогнозите и данните, отбелязани
там, доведоха до действия и конкретни политики. Какво беше направено за
борбата със стерилитета, за ограничаване на ранното пенсиониране, за
подобряване положението на повече от 2 милиона пенсионери у нас? Например,
отношението към вързастните хора в България може да се определи само с една
дума и тя е безпардонност. В Европа се говори за учене през целия живот, за
продължаване на активния трудов живот след 65 години, за превантивни мерки
срещу натиска, упражняван от демографските промени върху пенсионните
системи.
– Но развита Европа също изглежда застаряваща?
– Европа е първият район в света, който ще усети демографските
предизвикателства. Демографското развитие е комбиниран резултат от три
фактора- ниво на раждаемост, продължителност на живота и миграционни потоци.
Нивото на раждаемост в Европейския съюз пада в последните 30 години и не се
забелязва промяна на тенденцията. В България тенденцията може да бъде
характеризирана дори като демографски срив с най-ниското равнище на
раждаемост и най-високото равнище на смърност в Европа. Паралелно с
пониженото ниво на раждаемост, в Европа нараства продължителността на
живота. Тази тенденция е стабилна и в бъдеще ще се отрази върху всички
аспекти на икономическото и социалното развитие на европейските граждани.
Например в момента съотношението между хората над 65 години и тези в
работоспособна възраст в съюза е 1 към 4, като прогнозите са към 2050 година
то да стане 1 към 2. Още сега обаче в България на един пенсионер се падат
1,2 работещи.
– Какво предприема Брюксел спрямо емигрантите в границите на
Евросъюза, самият град Брюксел се задъхва от притока на емигранти?
– Като наложителна стъпка се очертава потребността от по-гъвкава
политика на общността и на националните правителства към мигрантите и
по-специално към тези от трети страни. Наложително е европейският подход да
бъде насочен по-скоро към изграждане на система за ефективно управление на
миграционните потоци, отколкото към свръхконтрол. Имиграцията би могла да
бъде позитивен елемент, но тя не е панацея за решаване на който и да било
аспект от демографските проблеми. Необходимо е да променим переспективата и
не просто да говорим за демографски предизвикателства, а да успеем да съзрем
в актуалното развитие възможности за действие, тъй като за демографските
промени се говори много, но се прави твърде малко. В ЕС се дискутира отдавна
за въвеждането на така наречената „синя карта“ по подобие на зелената
имигрантска карта в САЩ. Тя ще улесни достъпа до европейските пазари на
труда и вероятно ще насърчи разпространението на една от основните свободи
на европейските граждани- свободата на придвижване. Дори за българските
граждани сега има ограничения за тяхната реализация на пазара на труда в
редица от страните членки като Германия, Франция и др.
– Има ли шанс да паднат тези ограничения?
– Първите ограничения изтичат през 2009г. и е много важно да
направим всичко, за да убедим старите страни-членки, че няма защо да се
страхуват от нашата работна сила. Това е преди всичко задача на българското
правителство. Тъй като впечатлението, което правим в Европа и на
европейските ни партньори, е комплексна величина- то е сбор от равнище на
доходите, политическа и икономическа стабилност, удовлетвореност на хората,
сигурност и ред други неща. Засега и особено предвид последните равития като
спирането на европейското финансиране по трите предприсъединителни
инструмента едновременно – ФАР, ИСПА и САПАРД, негативния междинен доклад на
ЕК за несправянето с корупцията и организираната престъпност и т.н., трябва
със съжаление да отбележим, че репутацията на страната ни пострада сериозно.
От една недостатъчно подготвена за влизането в ЕС страна – както се твърдеше
за България – сега ние вече се превръщаме в един негативен пример, използван
от противниците на разширяването на ЕС.
– Кои са основните недостатъци във воденето на демографска политика
до момента?
– Като се има предвид, че демографската политика е хоризонтална,
т.е. в значителна степен тя се реализира не отделно, а като част от
социалната и образователната политика или политиката в здравеопазването,
както и чрез стратегията за българите в чужбина, трябва да повторя това с
което започнах – липсата на системност и последователност към актуалните
демографски проблеми на страната ни и отсъствие на визия по отношение на
бъдещите предизивкателства. И няма как да е иначе, тъй като взаимодействието
между самите политики чрез които се решават демографските проблеми е
недостатъчно, както показаха това и неотдавнащите протести и стачки на
учители и медицински работници, и скандалът с дома в Могилино. Всички в
Европа имат проблеми в демографско отношение. Но в България като че ли дори
не се замисляме за тях, не говорим за тях. Без да изречем на глас в
обществото ни който и да е проблем, няма как да започнем да търсим решение
за него. Така, че за мен е чудно, как така правителството ни работи по
демографските въпроси като в липсва сериозна дискусия по който и да било от
проблемите. Ще дам за пример Финландия. Там съотношението между работещи
пенсионери е 1 към 4 каквото е средното в ЕС. Но в тази страна още отсега са
създали фонд и отделят по 2% от БВП за времето, когато сътношението ще е
толкова лошо, че бъдещите генерации ще са принудени или да работят до 80 и
повече години или пенсиите да са нищожно ниски. А в България, където още
сега положението е критично, не се предприема абсолютно нищо. Само отвреме
навреме като се зададе някаква политическа криза започва да се спекулира със
създаването на „сребърен фонд“ и др. под. инициации и после всичко замлъква.
Бих определила подобно поведение като безхаберие. Между другото в решаването
на демографските проблеми и в реакцията по отношение на демографските
предизивикателства най-ясно проличава дългосрочната отговорност на
политиците – тази към бъдещите поколения. А както каза наскоро Хилари
Клинтън тънката разлика между политика и държавника се състои в това, че
първия мисли за следващите избори, докато държавникът – за идните генерации.
С едно изречение – у нас по отношение на демографските предизивикателста
липсва държавническо мислене. Необходими са устойчивост и предвидимост на
политика във всяко отношение, не само за демографските проблеми. За
съжаление безбройните скандали и неуредици, произлезли от неспособността на
сегашните управници да приложат европейските законност и ред, създават
атмосфера на несигурност и по-скоро подтикват младите хора да търсят
„спасение“ в страни, където животът е по-уреден и могат спокойно да планират
семейния и личния си живот в дългосрочен план.
– Как може пенсионната система у нас да бъде по-ефективна?
– Успешната пенсионна система трябва все повече да се ориентира към
т.нар. втори и трети стълб на пенсионното осигуряване а именно задължително
допълнително осигуряване и допълнително доброволно осигуряване. Трябва да се
даде възможност за либерализиране на пазара и увеличаване на възможностите
за избор на форми за пенсионно осигуряване, като се привлекат световни
играчи в този бизнес, които да правят инвестиции в инструменти извън
България и да донесат повече сигурност и възвращаемост на отчисленията,
които работещите са правили по свое усмотрение през годините на работния си
стаж. Сегашната ставка на задължително пенсионно осигуряване трябва да се
сведе до един разумен минимум така например при 21.5% ДОО (12.9% от
работодателя и 8.6% за сметка на работника) и 5% задължително доброволно
осигуряване, смятам че може да се стремим към по-малко от 10% ДОО за сметка
на по-голям процент задължително допълнително осигуряване. Всичко е въпрос
на актюерски изчисления, но намаляването на вноската за социално осигуряване
е задължителна. Освен това наблюдавам, че финансовата култура на българина
се покачва стремглаво през последните 4-5 години и неминуемо ще доведе до
осъзнаване на възможностите, които предлагат утвърдени на пазара доброволни
фондове и животозастраховки със спестовен характер.
– Как ЕС ще помогне на най-слабо развитите райони от
страните-членки?
– Кохезионната политика е основен инструмент за успеха на
европейската интеграция. Нейната ефективност се измерва именно с напредъка
на най-бедните райони, а не на най-богатите. С разширяванията на ЕС през
2004 и 2007г нарасна значително пропастта между най-богатите и най-бедните
райони в ЕС. Затова е необходимо да се анализира икономическото развитие в
страните от Централна и Източна Европа, за да се извлекат поуки за бъдещите
разширявания на ЕС и да се изработят най-ефективните мерки за бъдещо
устойчиво икономическо развитие. Икономически най-изостаналите региони би
трябвало да привлекат повече средства от Кохезионния фонд. Днес най-често
икономическият растеж е концентриран в големите градове, от чийто дивиденти
за съжаление населението в селските райони не печели. Затова смятам, че е
време да се насочат инвестиции към най-бедните райони с висока безработица и
ниско образователно равнище, както и към селските райони. 
Иновационните
технологии и проекти трябва да са приоритет и мисля, че те трябва да бъдат
насочвани и използвани в по-слабо развитите райони, за да се увеличи тяхната
конкурентноспособност. До 2013г. ЕС отделя 35% от бюджета си за регионална
политика или така наречената политика за сближаване. Това са милиарди
средства включително и за България. Дали ще съумеем да се възползваме от
европейското финансиране е само наша грижа и зависи изцяло от нас.
– По какъв начин ще привлечете младите да останат не само в Европа,
но и да се реализират у нас?
– Вероятно въпроса ще стои по друг начин – младите хора по света
все по-малко ще бъдат примамени например от „Американската мечта“. Европа е
била и винаги ще бъде център на цивилизацията и винаги ще привлича
миграционни потоци особено от млади хора, тъй като възможностите за
образование, реализация и кариера все повече ще нарастват. В световен мащаб
Европейската общност ще бъде все по-привлекателна, като място където човек
може да печели добре, да живее сред висок стандарт или да бъде в сърцето на
събитията и комуникациите, за да ръководи по-успешно своя бизнес. Неминуемо
„изтичането на мозъци“ от България ще засегне и бъдещите поколения. Този
процес обаче може да се регулира с политически и икономически лостове като
например адекватна на пазара на труда образователна система; заплащане,
което дори и да не е още съизмеримо с Европейските стандарти да осигурява
един приемлив начин на живот за младия човек и семейството му; строга
дисциплина по отношение на плащането на осигуровки от страна на работодателя
и най-вече прозрачна политика на устойчиво развитие на национално и
регионално ниво, което да дава на младите хора вяра и сигурност в тяхното
бъдеще.
