Европа е първият район в света, който ще усети демографските предизвикателства, отбеляза в своето изказване пред Европейския парламент Румяна Желева, ръководител на делегацията на ГЕРБ в групата на ЕНП-ЕД. Демографското развитие е комбиниран резултат от три фактора – ниво на раждаемост, продължителност на живота и миграционни потоци. Нивото на раждаемост в Европейския съюз пада в последните 30 години и не се забелязва промяна на тенденцията. В България тенденцията може да бъде характеризирана дори като демографски срив с най-ниското равнище на раждаемост и най-високото равнище на смъртност в Европа, подчерта Желева. Както показват данните, България е негативен пример за актуално демографско развитие. 
Подходът към демографските предизвикателства е изключително формален и лишен от последователност и системност. Да вземем за пример, изработването на демографска стратегия. Тя представлява единствено сборник от текстове и колко от прогнозите и данните, отбелязани там, доведоха до действия и конкретни политики. Какво беше направено за борбата с безплодието, за ограничаване на ранното пенсиониране, за повече от 2 милиона пенсионери у нас? Например, отношението към възрастните хора в България може да се определи само с една дума и тя е безпардонност. В Европа се говори за учене през целия живот, за продължаване на активния трудов живот след 65 и повече години, за превантивни мерки срещу натискът, упражняван от демографските промени върху пенсионните системи.В изказването си тя обръща внимание на факта, че паралелно с пониженото ниво на раждаемост нараства продължителността на живота. Тази тенденция е стабилна и в бъдеще ще се отрази върху всички аспекти на икономическото и социалното развитие на европейските граждани. Например в момента съотношението между хората над 65 години и тези в работоспособна възраст в съюза е 1 към 4, като прогнозите са към 2050 година то да стане 1 към 2. Още сега обаче в България на един пенсионер се падат 1,2 работещи, каза в своето изказване евродепутатът.
