Извадих от чекмеджето тези стихове, когато разбрах, че с много хора сме живели различни животи. И когато осъзнах необходимостта новите поколения да знаят за случилото се, защото то не бива да се повтаря. Така Симеон Димитров оправда 20-годишното закъснение на стихосбирката си „Траектория на отчаянието“. Премиерата й се състоя снощи в художествената галерия „Петко Задгорски“ и бе част от Есенните литературни празници в Бургас. 
Пред няколко десетки ценители на поетичното изкуство, приятели и ученици на Симеон Димитров прозвучаха обвинителните и гневни стихове, разказващи за времето, превърнало се в затвор за цяло едно поколение. Нескрита политическа и антикомунистическа поезия – така поетът Ваньо Вълчев представи пред публиката „Траектория на отчаянието“. Защо не е публикувана през 1987 г., когато е завършена, е ясно. Симеон Димитров е поет, режисьор, драматург, педагог. И в целия си многолик талант – бунтар. Определян като дисидент, преследван, уволняван и заплашван, той не позволява да бъде опитомен. Излива обидата и гнева си в поезия, в която Красимир Кацаров – актьорът представил стихосбирката, намира и прошка. Обединих стиховете в четири цикъла с различен характер, разказва авторът. Идеята му е да обхване всички герои от мрачното миналото – тези, които са слагали прът в колелото на духовното движение, и жертвите, паднали по пътя към своята цел, от които никой досега не е поискал прошка. И себе си, защото „моята поезия не е мой личен свят“. Мрачна и необичайна стихосбирка е „Траектория на отчаянието“. Сам поетът я определя като книга на насилието, което не бива да се повтаря и през 21 век. Но с горчивина установява, че последните 20 години са изпълнени със същото, с което и предишните 45 години.
