12 години след въвеждането на валутния борд резервите ни са достатъчни за гарантиране на стабилност, отчете министърът на финансите Пламен Орешарски. Точно преди 12 години сменихме системата на плаващ валутен курс с въвеждането на фиксиран курс на лева, припомни министърът на финансите Пламен Орешарски на пресконференция в Бургас, където е водач на листата на Коалиция за България за предстоящите парламентарни избори. До това решение се стигна, след като бяха изчерпани всички традиционни инструменти за водене на самостоятелна фискална политика и тя беше заменена със системата на паричния съвет. Със закон беше въведен фиксиран курс на лева към германската марка, а в последствие към общата европейска валута. Този фиксиран курс се поддържа със средства, които се базират на валутните резерви на страната, част от които е и фискалният резерв. Тези резерви се наблюдават ежедневно от страна на монетарните и фискалните власти. В началния период фиксираният курс беше поддържан с помощта на МВФ. 12 години по-късно при минимално препоръчително покритие на паричната база 110 % , страната постигна съотношение 180 %.
Гаранции за стабилност
Поддържането на валутния борд обаче продължава да изисква благоразумна фискална политика, посочи Орешарски. Идеалният вариант за запазване на стабилността в днешната кризисна ситуация изисква бюджетът на страната да бъде поне балансиран, тоест да не допуска дефицити.
Споразумението с МВФ минава през ЕК
В последните седмици се експлоатира темата за недопустимо според мен споразумение с МВФ, каза финансовият министър. Ако някой в България познава работата с фонда, мога да кажа, че съм сред първите трима или петима. Защото съм водил разговорите и за успешните, и за провалените споразумения с експертите на международната институция, заяви Орешарски. А в същото време съм последният човек от сериозните икономисти, който се е срещал с първия зам.-управляващ директор на фонда през април тази година. В този разговор ние дискутирахме включително възможностите и условията за сключване на споразумение, съобщи финансовият министър.
„Искам да заявя, че фондът дава висока оценка за водената политика и изпитва притеснение дали тя ще продължи до края на годината, в какъв формат ще бъдат направени промени и каква е готовността на бъдещото правителство да подготви рестриктивни мерки, за да приключим успешно етапа на кризата“, заяви Орешарски.
Ние не можем да сключим споразумение с МВФ без плътна координация с ЕК и със съответната дирекция на комисаря Хоакин Алмуня. А тяхното мнение за водената от страната фискална политика не се отличава от това на фонда. В тази връзка еврокомисията ще има конкретни въпроси към новото правителство, ако то реши да потърси споразумение с фонда. То не ни е необходимо и заради международно признатия факт, че България е сред малкото страни, които имат шанс да изпълнят фискалните си цели. Другите две са Люксембург и Дания, посочи Орешарски.
Какво представлява споразумение с МВФ
Искам да разбия и една друга заблуда, която се тиражира в предизборното говорене, каза Орешарски. При евентуално сключване на споразумение получените средства се изразходват само и единствено в подкрепа на платежния баланс, не и на бюджетните разходи. Тези пари може да се използват за редовни или извънредни финансиращи операции. Редовните са плащанията по външния дълг, извънредните са при кризи като например спасяване на банки, обясни финансистът. Ние имаме резерви, а първите плащания по дълга у нас са едва през 2013 г. и 2015 г. Толкова дълго споразумение и да искаме не можем да сключим, каза Орешарски.
Какъв ще е ефектът, ако все пак сключим споразумение
Ефектът за икономиката ни, ако го направим, ще е влизане в групата на неплатежоспособните държави. Какво означава за всеки инвеститор, че страната има затруднения? Това веднага се отчита като много лош сигнал и логично ще доведе до намаляване на и без това свитите инвестиционни потоци, предупреди финансовият министър.
Не по-добри са последствията и за публичните финанси, каза Орешарски на базата на опита на вече сключени споразумения от страни с подобна на нашата икономика. Държавите, с които доскоро се сравнявахме – Унгария, Румъния и Латвия, които сключиха споразумение с МВФ поради срив на платежните си системи, бяха принудени да предприемат силно намаляване на публичните си разходи. В тези страни вече са орязани заплатите, реализират се съкращения в администрацията и във всички сектори на обществена дейност.
В разговорите ще има детайли, разбира се, но това са мерките, които ще придружават сравнително скромния ресурс, който можем да очакваме от МВФ.
Защо не се налага да бързаме
Призивите за сключване на споразумение с МВФ може да се дължат на несигурността на следващото правителство, че ще може да води стабилна политика. Но тези страхове са неоснователни, каза Орешарски. Ние сме страна член на фонда и бъдещият финансов министър винаги ще може да получи консултации по макроикономическата политика. Както от експертите на МВФ, така и от еврокомисията, увери той. Като член на ЕС и на МВФ България може да сключи споразумение при нужда в много кратки срокове, така че аз не разбирам защо е това бързане, коментира финансистът.
Ще има ли ограничения и без споразумение
Глобалната финансова криза вече дава своето отражение и българското правителство реагира адекватно. Предприехме ограничаване на разходите и това не се връзва с тезата за предизборното харчене, каза Орешарски. За сравнение в никоя от новите страни членки това не беше направено. Румъния реализира истинската стабилизационна програма едва след изборите, посочи той.
Какво трябва да направи новото правителство
Пламен Орешарски препоръча на новото правителство стриктно следене на разходите, свит бюджет за следващата година, както и да продължи политиката, следвана до този момент.
Прогноза
Имаме всички шансове да постигнем балансиран бюджет, заяви Орешарски, като се позова на предприетите мерки за ограничаване на разходите и на съществуващото задължение на правителството, записано в закона за държавния бюджет, да ограничи разходите до размера на приходите.
Ако продължи благоразумната фискална политика, може да излезем от кризата, без да ползваме кризисни финансирания. Това ще гарантира и бързо влизане в еврозоната. Обратното е меко казано смехотворно, каза Орешарски. Никой не приема дори в чакалнята за еврозоната страни в предфалитно състояние, предупреди финансистът.
