Изявени действащи майстори на спорта от региона да положат основите на фондация, която да подпомага млади и талантливи спортисти, както и ветерани от общината, предлагат от СДС. Идеята възникна спонтанно в дома на първия олимпийски шампион на България по борба Никола Станчев. На гости на заслужилия майстор на спорта бяха общинският лидер на СДС Вълчо Чолаков, областният секретар Тошко Иванов и кметът на село Твърдица Сотир Йовчев. Поводът за визитата бе неотдавнашния Ден на олимпиеца. „Искам да засвидетелствам своята дълбока почит и признателност към един достоен българин, допринесъл за прославата на родния спорт“, каза Вълчо Чолаков и подари на Никола Станчев плакет, който да му напомня, че делото му не е забравено. 
Някак съвсем естествено разговорът тръгна в посоката за спорта, на какво ниво са днешните клубове по борба, има ли истински борци в България.
Никола Станчев сподели пред своите гости, че продължава да следи изявите на нашите борци и да присъства на турнири по борби, организирани в съседните населени места.Според олимпийския шампион сегашните състезатели нямат достатъчно хъс и кураж за победа, няма и добри треньори, които да ги обучават. Бургаските спортисти и клубове се нуждаят от подкрепа, но не бива да бъдат забравяни и ветераните, прославили страната ни, сподели с тъга Никола Станчев. Самият той също е забравен и от години никой не го е търсил, дори за съвет.Първият български олимпиец Никола Станчев е на 78 години и живее със съпругата си Елена в малка къщичка в бургаското село Твърдица.“Само Боян Радев остана верен приятел и ме посещава, когато има път към Бургас“, казва Бай Кольо.Преди две години Станчев си чупи крака при падане, претърпява операция и оттогава трудно се движи. „След като се контузи, Кольо увяхна, тук няма среда, няма приятели покрай него. По цяла седмица не излиза от къщи“, тревожи се жена му Елена. Въпреки това е сложил над леглото си едно желязо и всеки ден се набира на него, прави гимнастика. „Духът ми е същият и той ме крепи“, споделя олимпийският шампион. В мислите си той често се връща в годините на своята младост: „Ако сега мога да се върна на тия години нито един борец няма да може да ми се опре“, уверено споделя той. „Най-голямата радост за мен ще бъде да стисна ръката на следващия българин, който завоюва олимпийска титла по борба“, надява се Станчев.
