„Подейства ми твърде шокиращо скандалното издание „Под игото”, написана на т.нар. шльокавица, приех го дори като лична обида. Не може, когато 6% от населението на Земята, приема кирилицата като своя родна азбука, както и хора в 50 държави да ползват това слово като родно, ние да правим всичко възможно, за да се отделим от това безценно наследство”. Това заяви пред БГНЕС директорът на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” доц. Красимира Александрова, по случай светлия празник 24 май – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост. Ние, които сме в основата на славянската писменост, на културата и на духовността, каза тя.
И продължи: не мога да го приема тази книга дори и като предизвикателство. Като човек, дори преди избора на професия, винаги съм имала респект към чистотата на словото, към правилния изказ, което съм наследила от своите учители. А етимологията на т.нар. шльокавица е нещо като ракия, слаба ракия. Виждате ли колко се опошляват нещата дори на символно ниво? Трябва да бъдем отговорни към начина, по който представяме българската реч, към начина, по който говорим и общуване – това възпитава, препоръча доц. Александрова. По отношение на търпимостта на българина – може би, ние сме рекордьори, търпим всичко. Но тук, в случая с „Pod igoto”, мисля, че трябва да реагираме, на всички нива. Защото езикът е нещо свещено и трябва да го пазим, за да го предадем на поколенията след нас, съветва тя.
Традиционно на този ден, 24 май, ние се опитваме да осигурим празнично настроение и усещането за българска принадлежност в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, продължи доц. Александрова. Всички наши посетители днес ще имат възможност в Деня на отворените врати да дойдат при нас, да разгледат изложбите с книги, които сме им подготвили. Има гидове, които ще ги упътват и ще им показват, според интересите, но ще популяризираме и нашето книжовно богатство. Изложбата „Книги, посоки, публики” открихме на 11 май т.г. и тя е посветена на професионалния празник на библиотечните и информационни специалисти. Но заради огромния интерес към нея и за да обвържем двата празника сме подготвили формат, лесен за възприемане, каза тя. В същото време за първи път излагаме нашите специални колекции. Имаме и още една изложба в западното фоайе, свързана с постъпления, които идват от наши международни партньори. Отделно ,за празника, от 11 ч. до 15 ч. предлагаме на нашите читатели, които ще станат и зрители, документален филм, свързан с буквите и нашата азбука – за нас той ще бъде изненада, защото продуцентите сами ще представят творбата си. А след тържеството, което ще бъде пред библиотеката ще посрещаме официалните лица на наша територия, както и стотиците ни верни приятели на книгата, подчерта доц. Александрова. И нека по-любознателните да знаят, че в Националната библиотека се съхранява писмо на арменския пътешественик Минас Пъжишкян от 1813 г. Същата година той минава през Шумен на 11 май, празникът по стар стил, и попада на честване на братята Кирил и Методий. Попитал и това му казали местните хора.
Държава, която над 200 години чества своята писменост и своите първоучители не може и не трябва да забравя своите духовни корени, казва доц. Александрова. Специално за БГНЕС от фонда на Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий” бяха извадени две изключително ценни книги – най-старата печатна книга, която тя притежава, латински инкунабул от 1477 г, отпечатан в Рим. И учебник – ръкопис по гръцки език на Захарий Христодулов от 1849 г. Архивистът от отдел „Ръкописи и старопечатни книги” Росица Кирилова ни разказа за латинския инкунабул, както се наричат са раннопечатните книги, издадени през периода от 1450 г. , когато Гутенберг открива книгопечатането, до края на 15 в. Една от характерните особености при тях е липсата на специално оформена заглавна страница, а издателските сведения се съдържат в т. нар. колофон, поместен в края на книгата.
Представения инкунабул съдържа тълкувания на Посланията на апостол Павел – един от многобройните трудове на изтъкнатия византийски теолог Теофилакт Охридски и е първото печатно издание на латински превод на негово съчинение от 1477 г., посочи Росица Кирилова. Теофилакт Охридски, наричан още „Български“ е свързан с нашата църковна и културна история. Той е Охридски архиепископ през периода 1084 г. – 1107 г. И е автор на Пространното житие на Св. Климент Охридски, което е основен извор за живота и книжовна дейност на един от най-близките ученици на Светите братя Кирил и Методий, поясни Кирилова. Учебникът-ръкопис по гръцки език на Захарий Христодулов от 1849 г. е изключително красива, златна книга. Златна – буквално, защото кориците и страниците са позлатени майсторски, с филигранни орнаменти, поясни Нона Петкова, също архивист от отдел „Ръкописи и старопечатни книги” на Националната библиотека. Този ръкопис е изработен в гр. Хасково през 1849 г. и представлява калиграфски изписан учебник по гръцки език в няколко части (речник, разговорник и христоматия – бел. а.), който има щампована със злато подвързия и позлатени образи.
Ръкописът е дело на учителя по гръцки и турски език Захарий Христодулов и според пространната бележка на гръцки език в началото на текста е написан специално, за да бъде подарен на ученичката по това време в славянското девическо училище в града Марийка Райчева, която впоследствие става и негова съпруга, разказа ни Нона Петкова. Отправеното към нея пожелание е да научи заедно със своя роден език и „благородния ромейски”. При изпълнението на вътрешното оформление на ръкописа е използвано листово злато, което е вложено най-щедро в изключително въздействащата декорация на титулната страница на ръкописа, където на български и гръцки език е изписана и своеобразната молитва-обръщение на учителя Захарий към бъдещия ползвател на учебника: „О Боже всесилни, улесни ме щото с внимание и прилежание да прочета настоящата писана книжка”. /БГНЕС
