Международният ден на жената, отбелязван на 8 март, е празник, посветен на борбата за равноправие, социална справедливост и признание на приноса на жените в обществото.
История и възникване
Корените на този празник водят началото си от началото на XX век, когато жените започват масови протести за по-добри условия на труд, равно заплащане и избирателни права. Първите организирани действия се състояли в САЩ през 1908 г., когато над 15 000 жени излизат на протест в Ню Йорк.
През 1910 г. в Копенхаген, на Международната конференция на жените социалистки, Клара Цеткин предлага да се учреди специален ден, посветен на жените и тяхната борба за права. Първото официално честване на Международния ден на жената се провежда през 1911 г. в няколко европейски държави, включително Германия, Австрия, Дания и Швейцария.
През 1977 г. Организацията на обединените нации официално признава 8 март като Международен ден на жената, утвърждавайки го като символ на равноправието и правата на жените по света.
Традиции и празнуване
В различните страни празникът се отбелязва по различен начин. В някои държави той има официален статут и е почивен ден, докато в други се приема като ден за изразяване на признателност към жените.
В България 8 март се чества широко, като на този ден мъжете и децата поднасят цветя и подаръци на жените – майки, съпруги, учителки, колежки и приятелки. Този ден е повод да се отдаде признание не само на ролята на жените в семейството, но и на техния принос в обществото.
Освен като празник на жената, 8 март продължава да бъде ден, в който се напомня за необходимостта от равни възможности, защита на правата на жените и борба срещу дискриминацията.
С времето този ден се е превърнал не само в символ на женската сила и красота, но и в знак на уважение към борбата за социална справедливост и равенство.
