Навръх 15 годишния юбилей на най-успешната мъжка формация МАКСИМУС, нейният създател и сегашен продуцент Иван Иванов – Айвън, окончателно мина на жени. Шоуменът от години покорява музикалните конкурси вече с дамски танцови групи, които правят ефектно шоу на новите му проекти.
Успехите на Айвън като продуцент и изпълнител имаха свои върхове през 2015-та, когато музикалният му шоу-проект „Тропиканос“ с Алфредо Торес, пребори силната конкуренция в конкурса „Бургас и морето“, а солово парче на Иван Иванов бе селектирано за участие в престижния конкурс „Златният Орфей“.
Заради провала на конкурса Айвън даде серия от интервюта, в които защити фондацията на Генко Генов и наследниците му, и ясно изказа мнението си за виновниците и корупцията, което не направи нито един друг изпълнител.
“ Алчност и корупция съсипаха благородната идея на Генови“, категоричен е шоуменът.
Докато Айвън продуцира новите си парчета, танцьорите от Максимус също бележат сценични успехи. Няколко поколения танцьори бяха любимци само на клубната публика, а днес момчетата вече са звезди в най-гледаните музикални тв-формати у нас.
Иван Иванов – Айвън е зодия Скорпион. По образование е юрист, създател и дългогодишен продуцент на първия мъжки балет Максимус. Водещ, изпълнител и танцьор. През последните 15 години е работил в България и зад граница с известни имена от българската музикална сцена – Маргарита Хранова, Кичка Бодурова, балет Тодес (Русия). От няколко години разширява дейността си с формиране на модерна трупа.
Водещият му проект е шоуто „Тропиканос“ със звездата Алфредо Торес. Двамата участваха в конкурса „Бургас и морето“. Имат записани няколко сингъла, а видеоклипът на песента им „Няма спиране“ е с предстоящ дебют през новия сезон.
Айвън не крие своето възмушение от схемаджийството в родния шоубизнес:
Провалите на Златният Орфей и Евровизия – удар върху творците ни
Грандиозният абсурд „възраждане на Златния Орфей“ разтресе публичното пространство и гилдията. Моето лично мнение е – семейство Генови са добри, но наивни хора, които пазят паметта на една голяма личност в българската култура и история на музиката… Но за пореден път са се намесили характерните за последните години фактори на алчността, корупцията и схемаджийството. Това е част от девиза на нашата епоха – Да усвоим някой лев! Така тази благородната и полезната кауза, от която имат нужда всички българи, се превърна в кауза пердута. Или в история с предизвестен край.
След провала и на българската Евровизия, това е поредния удар върху българската популярна музика и хилядите творци, които работят за нея. А те искат просто да стигнат до любовта и аплодисментите на публиката.
Кой има интерес от липсата на българска музика в медиите ни:
Държавата не само трябва да помага на музикални и други творечски събития, държавата трябва да помага на всеки един талантлив артист, изпълнител, музикант и автор на песен. Всички знаят как. Всички знаят, че 25 години това не се прави. Защо? Отново всички знаят. Всяка втора песен, звучаща по българските радиостанции, трябва да бъде написана от български композитор и изпята от български изпълнител. Това трябва да се регламентира законово, със съответните актове, за да могат продуцентите на българска музика да изискват от музикалните редактори на радиата в България плейлистите ми да съдържат 50 % авторска българска музика. Разбира се – отговаряща на критериите за качество на музикален продукт. Именно радиата са хитмейкъри, те са медиатор между изпълнител и публика, точно те оформят популярността или липсата на такава на съответната песен.
Основният проблем – защо това за 25 години не се случи? Защо не приеха едно изречение в закона за радио и телевизия? Защо сега правят комитети и молят политици и бизнесмени да дадат пари, за да спасим Орфея? Защо същият този инициативен комитет не изиска от политиците да приемат тази регулационна норма, която ще повлияе пряко върху климата на българския музикален живот? Защото сме в България – единствена държава в Европа и не само, в която пресичайки границата й с автомобил, намирайки местна радиостанция, трудно можеш да разбереш къде се намираш. Британска, американска, турска, гръцка, румънска, попфолк (това не е българска музика също) и тук-там Криско, Графа и Сто кила. А отговорът на въпроса -Защо? всеки интелигентен българин знае много добре.
За разликата между клубна кариера и пълни зали
Има изпълнители у нас, които имат кариера. Но кариера на изпълнител означава концертна дейност, зали, продадени билети, стадиони, а не клубни турнета и медийно напомпване по телевизиите, за да вземем някой друг лев на банкети. Нивото на професионалния музикален бизнес в България през 2015 година в много отношения е по-ниско, отколкото през 60-те и 70 – те години, когато Емил, Васил Найденов и Лили Иванова и всички останали български попикони препълваха зали и стадиони. Тогава обаче държавата беше на мястото си. А сега сме 2015-та и всеки си заслужава съдбата. Индивидуално, като народ, като професионална гилдия. Така че -борбата продължава въпреки реалностите – винаги където има мрак, има светлина. Където има лъжа, има и истина. Където има бездуховност, има и просветление.
