За пръв път на територията на Странджа планина са открити останки от пещерна мечка, съобщи биологът Стоян Йорданов от екосдружение „Агалина”. При редовния мониториг на прилепите в планината той заедно с колегите си Гани и Емил Зорварян се натъкват на останките – шест зъба, в труднодостъпен коридор на Братановата пещера. Според тях, именно поради недостъпността на коридора останките са се запазили. За откритието вече са информирани учени от СУ „Климент Охридски”.
Преди осем години пак в Братановата пещера е открит само един зъб от пещерна мечка, но тогава на откритието се е погледнало несериозно, защото находката е единична. За сегашните открити останки се смята, че са от няколко екземпляра. Това показва, че преди хиляди години тук са живели тези величествени животни.
Пещерната мечка (Ursus spelaeus) е изчезнал представител на семейство мечки, който е живял в Европа през периода плейстоцен. Видът е изчезнал в началото на последната ледникова епоха, преди около 27 500 години. Името „пещерна” произтича от факта, че вкаменелости от този вид са намирани най-вече в пещери и посочва, че този вид прекарва повече време в пещерите от кафявата мечка, която използва пещерите само за зимен сън. В резултат на това, в течение на времето, цели слоеве от костите и почти цели скелети, са открити в много пещери. Пещерната мечка е обитавала ниските планинските райони, особено райони, богати на варовикови пещери. Изглежда са избягвали откритите равнини, предпочитайки да живеят в гори или до горски местности.
Обхватът на пещерната мечка се простира в почти цяла Европа; от Испания и Великобритания на запад, Италия, части от Германия, Полша, Балканите, Румъния, части от Русия, включително Кавказкия регион. Не са открити никакви следи от пещерни мечки в северна Великобритания, Скандинавия и Прибалтийските републики, които са били покрити с обширни ледници по това време. Огромният брой от кости, намерени в Южна, Централна и Източна Европа, довежда някои учени до извода, че пещерните мечки са живеели буквално на стада, но други смятат, че костите открити в пещерите са се натрупали в продължение на 100,000 или повече години, като за този период е достатъчно да умират по два екземпляра годишно в пещерата, за да се натрупа подобно количество кости.
