В квартал „Василико“ на морския град Царево расте смокиня на повече от 250 години. За последно дървото е проучвано през 1987 г. от учени от ССА – София.
Пред многовековното дърво в Царево има поставена табелка, указваща възрастта на растението и последните проучвания, правени върху него.
Не е чудно, че дървото е на повече от два века и половина, тъй като се намира в регион на България, в който условията за отглеждане на скокини са считани за едни от най-добрите в цялата страна. Освен по южното ни Черноморие, благоприятен климат за виреене на смокини има в Пазарджишко – Пловдивското и Санданско – Петричкото поле. Въпреки че изискват специфична температура, растенията от този вид могат да издържат на високи температури, както и да растат и на бедни почви.
Смокинята, чието латинско наименование е Ficus carica, принадлежи към семейство Черничеви и е едно от най-ранно култивираните от човека растения. Названието на плодното дърво идва от областта, в която се счита, че е открито за първи път- Кария в Мала Азия. В Древна Елада започват да отглеждат смокини през IX век пр. н.е., а в Новия свят овощката се появява едва през XVI век.
В България смокините зреят в началото на есента и беритбата им се извършва на няколко етапа, в зависимост от последващото предначначение на плода: директна консумация, варене, сушене./ Източник: uspelite.bg
