Бургаският апелативен съд измени присъда, наложена от окръжния съд в града, на Димитър И. за катастрофата на АМ „Тракия“ през 2016 г., при която загина пешеходец. Апелативните съдии намалиха наказанието от две години лишаване от свобода на една година и четири месеца лишаване от свобода. С решението си втората инстанция намалява и изпитателния срок, за който е отложено изтърпяването на наказанието, от пет години на три години и срока за лишаване от правоуправление от четири години на една година и четири месеца.
Димитър. И. от гр. София е признат за виновен в това, че на 09 септември 2016 г., около 05:45 ч. на АМ „Тракия“, в района на Община Карнобат, управлявайки лек автомобил марка „Фолксваген“, нарушил правилата за движение, блъснал пресичащия магистралата пешеходец Б. К., като с деянието си по непредпазливост причинил смъртта му.
В мотивите към решението си съдът е посочил, че високата скорост на автомобила от 122 км/ч, която е била несъобразена с намалената видимост поради нощната тъмнина и движението на включени светлини, не е позволила на водача да забележи навреме пешеходеца, пресичащ платното за движение на магистралата, да реагира адекватно чрез аварийно спиране и да предотврати удара. „Виновното поведение на водача се състои в това, че при движението си не е повишил вниманието си до степен, адекватна на обективно затруднената пътна обстановка и не е избрал безопасна скорост на движение, съответна на влошените атмосферни условия, видимостта, състоянието на пътя и т.н.“ отбелязват апелативните съдии. Той е извършил деянието по непредпазливост, изразила се в небрежност, тъй като не е целял пряко настъпването на престъпния резултат и не е предвиждал общественоопасните последици, но е бил длъжен и обективно е могъл да ги предвиди, както и да ги предотврати.
От заключенията на тройната автотехническа експертиза безспорно е установено, че е една от техническите причини за настъпилото пътно произшествие е предприетото пресичане на платното за движение от пострадалия пешеходец. По тези съображения апелативният съд е приел, че катастрофата е настъпила по взаимна вина на двамата участници – водача и пострадалия, допуснали по едно нарушение на правилата за движение от ЗДвП. Съдът е посочил, че първопричина е поведението на пешеходеца, който е пресичал неправомерно, при намалена видимост, без да се съобрази с приближаващия към него с висока скорост автомобил и така е създал необходимите предпоставки за автопроизшествието.
Отчитайки всички фактори, които имат значение за индивидуализиране на наказанието, въззивният състав е приел, че на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, което да бъде отложено за изпитателен срок от три години. Това наказание съответства на степента на обществена опасност на конкретното деяние, на ниската обществена опасност на подсъдимия и на посоченото изключително смекчаващо вината обстоятелство (съпричиняване от страна на пострадалия). То би допринесло и за постигане целите на специалната и генералната превенция, като наред с това се явява справедливо.
Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране пред ВКС на Р България в 15 – дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
