Под кодовото име „Обект 505“, подземното летище Желява близо до Бихач (Босна и Херцеговина), продължава да бъде популярна тема сред любителите на конспирациите. Военната база с тунели с дължина 3500 метра, широчина 20 метра и височина осем метра е най-голямото подземно летище на Балканите, пише trud.bg.
Строителството му започва през 1955 г. и през 1968 г. творението на Драгослав Соботка е готово за военните нужди на Югославия. Милиарди долари са заделени за най-скъпия югославски проект за настаняване на 120 самолета с екипажи и пълен арсенал от оръжия, както и огромни запаси от гориво, храна, лекарства и всичко необходимо в случай на бедствие. Със собствените си източници на електричество и вода армията може да оцелее един месец в изолация от външния свят. Военното укрепление е конструирано така, че да издържа на атомна бомба.
Желява е използван и по време на войната от 90-те години, след което представлява само купчина бетон, заобиколена от минни полета. В началото на войната в Босна и Херцеговина, Югославската народна армия решава да унищожи подземния комплекс и през 1992 г. поставя 56 тона експлозиви. Бихач е разтресен и тътени от дълбините на планината Плешивица обявяват апокалиптичната сцена на пламъци и дим на хоризонта.
Филмът „Хюстън, имаме проблем“ от словенския режисьор Жига Вирц допълнително добавя масло в огъня на Желява в една от най-големите конспиративни теории свързани със Студената война и Югославия.
Документалният филм се занимава с темата за това как Тито продава югославската космическа програма на американците и те я разработват в най-голямата тайна в подземния край на летището – за да изпратят след това първия човек на Луната. Според тази теория, Желява е най-големият скрит космически център в Европа.
НАСА решително отрича историята и подчертава колко абсурдно е да се вярва, че тогавашният президент Джон Кенеди е купил каквото и да било от Югославия, камо ли космическа програма.
Въпреки опасностите от мини, отровни газове и полиция, Желява привлича авантюристи, които шофират по пистите и влизат в тунелите, но също и мигранти, които мечтаят за по-добър живот. Дали има някаква надежда тя да се превърне в комплекс за провеждане на концерти или пък някакво друго съдържание, ще разберем някога, в бъдеще.
