22 септември 1908 година. Има такива дати – завръщания. Една земя, живяла през болката като „държава на Духа”, обявява своята независимост. Един народ извайва бъдещето си през светлината на вярата. А тя – вярата – винаги е свързана и с образа на Родината. Денят на българската Независимост! – праг е той, особен, съдбовен, светъл – отделя тъмата на зависимостта и примирението от силния, непокорния дух. Различни са лицата на независимостта, но винаги са избор. Избори. Посоки и пътища!
Година след година се завръщаме към 22 септември 1908. С гордост и с обич, с преклонение пред миналото и… с вяра се завръщаме. Днес тук, в нашето Поморие край морето, капка по капка продължаваме да съграждаме. За да е здрав градежът на българската Независимост!
Памет е тази дата. И в сиянието на радостта, че сме българи, че сме тук, на родна земя, с отломки минало и с надежда, и увереност в бъдещето, съграждаме цялото с име – България. Независима, истинска, обичана! За да я има светлата дата и занапред. За да се завръщаме! Честит празник!
Днес се навършват 114 години от провъзгласяването на България за независима. Празникът в Поморие започна с този въздействащ текст, написан от литератора Мариана Маринова – преподавател в СУ „Иван Вазов“ – гр. Поморие и прочетен от Сияна Христова – възпитаник на училището. Националният трибагреник бе издигнат от почетен караул от военно формирование 48940 – гр. Бургас, под звуците на химна в изпълнение на Общинския духов оркестър с диригент Ангел Панцирков.
