Пенсиите на мъжете са с над 220 лв. по-високи от тези на жените. Това показва статистиката на Националния осигурителен институт към март.
Средната пенсия на мъжете е 798,30 лв., докато на жените е 577,64 лв. (Виж инфографиката.)
Само с 393,66 лв. пък се е увеличила средната пенсия при жените за 13 г. – от 183,98 лв. през 2010 г. на 577,64 лв. през тази. На година вдигането е било с 30,28 лв., а рекордният скок от 199,32 лв. е бил през 2022 г. Причината за този ръст са трите увеличения през миналата година.
За сметка на това между 2010 и 2016 г. пенсиите на жените са растели с под 10 лева,
а най-малкото увеличение е през 2011 г. – цели 3,28 лв. А едва през 2020 г. тяхната пенсия е минала 300 лв., докато при мъжете още през 2010 г. тя е била 302,85 лв.
За 13 г. увеличението при мъжете е 495,45 лв., или средно с 38,11 лв., и при тях най-сериозният ръст е през 2022-а – 272,05 лв. И при тях увеличението през 2011 г. е било нищожно – 2,37 лв. Любопитното е, че през 2011 и 2012 г. ръстът при тях е бил-по-нисък от този на пенсионерките. Още през 2018 г. обаче мъжете минават границата от 400 лв.
Разликата между парите на класа двата пола в София е огромна. Така средната основна пенсия за мъжете през март е стигнала 994,07 лв., докато софиянките вземат 716,49 лв., или с 277 лв. по-малко.
На второ място по този критерий е Бургас, където средната при мъжете е 927, 54 лв. Тук разликата в пенсиите между силния и нежния пол е 308,42 лв.
Традиционното трето място е за Перник, където мъжете получават средно 912,54 лв., но това е и областта с най-голяма разлика между двата пола – 320,96 лв.
При последното място в класацията за най-ниски пенсии също няма изненади. То е за Кърджали, където мъжете получават средна основна пенсия от 596,49 лв. Докато жените вземат едва с 11,75 лв. повече от минималната пенсия (467 лв.). Пенсионерките в областта пък са по-бедни с около 238 лв. от тези в София.
Причините за разликите в сумите между двата пола са, че мъжете са получавали по-високи заплати, а и се пенсионират по-късно от жените.
Според статистиката наетите жени доминират в сектори, в които размерът на заплатата е под средния за страната.
Освен това дамите доминират секторите здравеопазване и социални грижи. Там жените са 78% от работещите. В търговията те са 55%, в образованието – 70%, 68% са те в хотелиерството и ресторантьорството. Средната заплата на жените през 2021 г. пък е била с 11% по-ниска от мъжете. Тогава повече от половината от жените у нас са работели в нископлатени сектори.
Жените по-често от мъжете работят на непълно работно време, надомно или в други нетипични форми на заетост, което води до по-ниски нива на заплащане. Един от проблемите е, че домакинската работа не се отчита като положен труд и няма часова ставка, казват експертите. Жените полагат
общо 55 часа седмично незаплатен труд в домакинска работа,
показаха данни на КНСБ. Средно в седмицата дамите чистят по 4 часа, толкова отделят и за готвене. В грижа за деца пък отиват 30 часа седмично, а за възрастни – 10, показва статистиката на КНСБ.
Прането отнема 3 часа, а транспортът – 4. При часова ставка 8,70 лв. и общо отработени 2860 часа в годината доходите им от труд могат да са близо 25 хил. лв. Неотчетеният принос към БВП е 35 млрд. лв. при 1,42 млн. жени между 18 и 65 г.
Жените получават по-ниски пенсии във всички
държави в ЕС Най-голямата разлика е в Люксембург, където жените на възраст над 65 г. получават с 44% по-ниска пенсия от мъжете, показва последната статистика на Евростат. Следват Малта и Нидерландия с по 40%, Кипър – 39%, Австрия – 37%, и Германия – 36%.
Най-малката разлика в доходите от пенсии между жените и мъжете е в Естония – 2%, следвана от Дания – 7%, Унгария – 10%, Словакия – 11%, и Чехия с 13%.
Делът на пенсионерките, които са изложени на риск от бедност, е около 3 до 4 пъти по-висок от този при мъжете, показват данните между 2010 и 2019 г./24chasa.bg
