В първия ден на септември започва църковната Нова година. Православната църква почита днес Св. Симеон Стълпник и майка му Преподобна Марта. Преподобният Симеон е бил смирен и благ християнин, роден през 357 г. в Мала Азия. За да се отдели от хорската суета, той си построил каменна кула, висока 40 лакти. Живял в тясна килия на върха й и затова бил наречен Стълпник. Починал на 103-годишна възраст. Сред българите денят е известен още като „Симеон орач“, „Симеон сърп“, „Симеон брульо“, „Летен полазник“.
Този празник се считал в миналото за начало на земеделската нова година. Тогава започвала есенната оран и сеитба, бруленето и събирането на орехите. Симеон Стълпник се смята за покровител на земеделския труд. Неговият празник е и начало на земеделската година, когато започвала есенната оран и сеитба, както и бруленето и събирането на орехите.
Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не „излезе“ берекетът от дома; Докато не се върне стопанинът от полето в дома не се пали огън, за да се предпазят от огън нивите. Не се пере и не се простира, за да не поникнат празни житните класове. С вълна не се работи, за да не нападат вълци стадата.
Гледа се, кой ще дойде пръв в къщата. Ако полазникът е добър и богат, ще има благополучие през годината. Орачът гледа, кого ще срещне най-напред по пътя си. Ако види бременна невеста или жена с „пълни ръце“ вярва, че реколтата ще е плодовита. В някои краища на България е разпространено поверието, че ако на Симеоновден времето е слънчево и топло, то ще бъде такова и през януари на идващата година. Имен ден празнуват Симеон, Сима, Моньо, както и Симона, Моника и Марта.
