Бургаският апелативен съд потвърди присъда в размер на 20 години „лишаване от свобода“ за Светозар Стоянов, признат за виновен в умишленото убийство на Билян Христов, извършено в градинката срещу входа на УМБАЛ Бургас. Престъплението е осъществено за времето от 19, 25ч. на 02.10.2021 г. до 05,45ч, на 03.10.2021г. по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост.
Подсъдимият е обжалвал присъдата на Окръжен съд – Бургас пред въззивната инстанция. Апелативните съдии са намерили жалбата за неоснователна и са потвърдили присъдата като правилна и законосъобразна.
Въззивният състав е споделил изцяло приетата от окръжния съд фактическа обстановка, установена от събраните по делото доказателства и от заключенията на извършените експертизи. Безспорно е установено, че подсъдимият Светозар Стоянов е осъществил деянието, като е нанесъл удар с глава челно в главата на пострадалия, довел до събарянето му на земята и получаване на черепно-мозъчна травма. Продължил да рита с крака по тялото, слабините и главата, нанасял е удари с клон от дърво по краката на пострадалия. Съдът подчертава, че тези действия в тяхната съвкупност са допринесли за настъпването на смъртта на Христов, който е имал възможност, макар и минимална, да оживее при своевременно оказана медицинска помощ, каквато не е била потърсена от подсъдимия.
Налице са квалифициращите убийството признаци – извършено е по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост. Престъплението е осъществено при наличие на пряк умисъл.
Подсъдимият нанесъл множество значителни по сила удари в жизненоважни области на тялото на пострадалия, като всички удари, с изключение на първия с глава, са нанесени след като той е бил безпомощен на земята. Това обстоятелство не е възпряло подсъдимия да нанесе още удари по жизненоважни области на тялото, нито го е мотивирало за потърси медицинска помощ. Дори и след като преустановил боя, вместо да потърси помощ, подсъдимият завлякъл пострадалия в храстите и го завил с одеяло, с цел да не бъде видян от случайни минувачи, отбелязват в решението си апелативните съдии. Този жесток побой подсъдимият е нанесъл в състояние на вменяемост, като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си.
По отношение на наложеното наказание съдът посочва, че при своята преценка относно индивидуализацията на наказанието е ограничен от липсата на подаден протест или жалба от държавното и частното обвинение срещу първоинстанционната присъда с искане за налагане на по-тежко наказание.
Според настоящия съдебен състав определеното наказание – „лишаване от свобода“ за срок от 20 години отразява високата степен на обществена опасност на деянието и дееца и ще изпълни целите на наказателната репресия, доколкото ще изолира подсъдимия от обществото за един продължителен период от време.
Подсъдимият ще търпи наказанието си при първоначален „строг“ режим. Стоянов е осъден да заплати на майката на пострадалия сумата от 120 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране пред Върховния касационен съд на Р България.
