През 2023 г. екип на Сдружение за дива природа БАЛКАНИ и WWF извършват серия от наблюдения в района на Драгоманското блато, с които доказват, че сивият жерав отново гнезди у нас – след 66-годишно отсъствие. Завръщането на жеравите в България се дължи на продължителни усилия за възстановяване на влажната зона след пресушаването ѝ през 20 в. Това е доказателство, че макар да отнема време и средства, съживяването на унищожени от човека влажни зони се увенчава с успех.

Екипът от орнитолози на СДП БАЛКАНИ, под ръководството на доц. д-р Петър Шурулинков, проследява завръщането на жерава от 2010 г. насам. Присъствие на възрастни птици през гнездовия период в района на Драгоманското блато е установявано неколкократно за последните пет години, което позволи да се предположи гнездене на вида. През  лятото на 2022 е регистрирана семейна група от 2 възрастни и 2 млади птици, които тази пролет се завръщат. През май младите птици изчезват, а възрастните се забелязват все по-трудно, което е нормално, когато двойката пази гнездото, яйцата и малките. На 11 юни тази година експертите документират първото навоизлюпено малко на сиви жерави в България от 1957 г. насам.

Причината видът да изчезне от фауната на страната е унищожаването на влажните зони, които осигуряват подходящи условия за изхранване и отглеждане на поколение. За последен път 20 размножаващи се двойки са наблюдавани в Баташкото блато, преди то да бъде залято при изграждането на язовир Батак. От Драгоманското блато сивите жерави изчезват в периода 1900-1907 г.

През 90-те помпената станция, която пресушава Драгоманското блато, спира да работи и в природната територия започва отново да се задържа вода. Оттогава СДП БАЛКАНИ работи за възстановяването на блатото и подобряването на условията за гнездене на редица блатни видове като големия воден бик, голямата бяла чапла, ръждивата чапла, тръстиковия блатар, белооката потапница, мустакатия синигер и др. Сдружението изкупува част от земите в и около блатото и сключва договори за устойчиво ползване на ливадите, където се хранят жеравите. През 2011 г. Карстов комплекс “Драгоманско блато” е обявен за влажна зона от световно значение съгласно Рамсарската конвенция. Работата по опазване на влажната зона продължава и в момента, като дейността на СДП БАЛКАНИ и WWF е подкрепена от международния проект WaterLANDS (финансиран по програмата на ЕС “Хоризонт 2020”), който има за цел възстановяването на шест влажни зони в цяла Европа. Ремонт на изгорялата посетителска инфраструктура на Драгоманското блато е сред планираните дейности, но усложнените бюрократични процедури забавят процеса. Двете природозащитни организации работят заедно с община Драгоман за възстановяване на наколната пътека.

Заплахите за Драгоманското блато и за видовете, на които то е дом, за съжаление не намаляват. То все още е със статут на земеделска земя, което спъва мерките по възстановяване и управление на блатото, завършване на водния цикъл на община Драгоман и не на последно място ощетява собствениците на земи в блатото. Друг сериозен проблем е липсата на пречиствателна станция в гр. Драгоман и вливането на отпадни води във влажната зона, без каквото и да е пречистване.

Установяване на гнездене на Драгоманското блато

Внимателни наблюдения на поведението на двойката възрастни жерави през пролетта на 2023 г. позволяват на експертите да определят предполагаемото местоположение на гнездото. За получаване на убедителни доказателства се взима решение да се направи облитане с дрон, което се организира от Симеон Гигов на 11-ти юни. Почти веднага двете възрастни птици са локализирани да се хранят в непосредствена близост до блатото и недалеч от предполагаемото гнездо. Установява се наличието на новоизлюпено младо до тях. С помощта на дрона са направени доказателствени снимки и видеа от подходящо разстояние в рамките на няколко минути. За да не се безпокоят повече птиците, дронът е прибран, а семейството наблюдавано още около един час. Следващото наблюдение на двойката с малкото е на 29 юни от Петко Цветков и Иван Христов в същия район на блатото. Фото и видеоматериалите на възрастните птици показват, че те са от номинантния подвид G. g. grus, чиято популация се увеличава през последните няколко десетилетия, а не от източния подвид G. g. lilfordi, който гнезди в източна Турция и Кавказ.

За жеравите в популярната култура

В света се срещат 15 вида жерави на всички континенти без Южна Америка и Антарктида. С впечатляващи си размери (размах на крилете над два метра) жеравите имат специално място в културата на различните народи. В традиционните общества са смятани за свещени, като и до ден днешен присъстват в художественото и приложното изкуство, литературата, гербове, емблеми, митове и прочие.

В България жеравите са останали основно в топонимията. Едно от местата на Драгоманското блато, където най-често са установявани жерави, на старите топографски карти е отбелязано като “Жерав кладенец”. Старото име на съседното Алдомировско блато е Турна гьол. Турна (от турски) е едно от названията на жерава, които се ползват в нашата страна. Турна чаирите са няколко торфища в Родопите, по-голямата част от които днес се намират под язовир Широка поляна. Целият комплекс долини около този язовир, както и един от съседните върхове, са известни като Дженевра – друго старо име на жерава.  

източник: balkani.org