Площад Месембрия в стария Несебър събра жители и гости на града около специално подготвена трапеза с домашни пити, шарена сол и вино. Почерпката бе част от Празника на хляба, организиран от община Несебър, съвместно с Демократичния съюз на жените в Несебър. Инициативата е продължение на традицията, започнала още преди 10 години. „Към хляба се посяга с чисти ръце, както чисти трябва да са и помислите на хората“. С тези мъдри думи Надя Шишкова, председател на Съюза, сложи началото на концерта по случай празника. Събитието се проведе под патронажа на кмета на Община Несебър г-н Николай Димитров и секретаря на Общината г-жа Ели Кирилова. Кметът получи подарък – вкусна погача и пивко червено вино, а от своя страна изказа благодарност на всички присъстващи жени – майки за хляба, който ни храни и им пожела да продължават да спазват добрите български традиции.
За музикалното оформление на празника се погрижиха хор „Македонка“ с диригент Вера Александрова, солисти от хор „Българка“ с диригент Дафина Налбантова, групата за автентичен фолклор от с.Тънково с ръководител Хрисула Василева и групата „Бодър дух“ към пенсионерския клуб в стария Несебър. И четирите състава бяха избрали темпераментни фолклорни песни за своите изпълнения. Акцентът в програмата бе ритуалът Жътва, изпълнен от състава за автентичен фолклор от с. Гольовци с ръководител Пенка Желева. Те пресъздадоха старинните жетварски обичаи на сцена като придружиха „работата“ си с изпълнение на типични жътварски песни. Според българската традиция жътвата започва по различно време – в зависимост от климата. Зрелите жита са били „златото“ на българските селяни някога. И не само заради златистия цвят на нивите, а и защото от реколтата зависело благоденствието им през цялата година. Жетварските песни разказват, че момите излизали в полето и росата мокрела полите им и си тръгвали от нивите, когато над земята вече се разстилал мрак. Момите-жетварки изпълнявали гадателен ритуал, наречен пеене на паламарки (малки дървени куки, които жетварите прикрепвали на пръстите, за да улавят повече класове наведнъж и да ги отрежат със сърпа). Те събирали своите паламарки в една престилка, а после започвали да ги изваждат една по една. За всяка паламарка изпявали и предсказващо припевче. То предричало за какъв ерген ще се ожени момата, чиято паламарка е извадена, докато звучи припевката. Например предсказанието „Мляко и сирене ще ядеш“ означавало, че момата ще се ожени за овчар с голямо стадо
