Съвременните българи сме в дълг към онези безсребърници, които изгладуваха и изстрадаха мечтата си за достойна и независима България, напомни държавният глава в словото си по случай 148 години от подвига на Христо Ботев и неговата чета
Скъпи сънародници,
Враца отново ни събира от всички краища на България, за да се преклоним пред подвига на поета-революционер Христо Ботев и пред загиналите за Отечеството.
Всяко време ражда своите неповторими личности, орисани да преобръщат епохи и да останат завинаги в паметта на народите. Когато в тъмнината на робството българите копнееха най-силно за свобода и достойнство, когато търсеха самочувствие и вяра, дързост и воля, с които да осъществят идеалите си, именно тогава провидението създаде неподражаемия Христо Ботев.
Той бе огненият дух на българската революция. Стихия, чиято непримиримост увлича и вълнува, предизвиква и стряска. Вулкан от слово и дело, който разтърси съзнанието на съвременниците.
Днес почитаме Ботев и загиналите за свободата ни. Правим го от сърце и по традиция. Но свободата не е традиция. Свободата е отговорност, позиция, дела, нерядко и осъзната саможертва. Героичните, жертвени поколения извоюват свободата, щастливите поколения я наследяват, слабите поколения я разпиляват.
Днес, ние, съвременните българи, сме в дълг към онези безсребърници, които изгладуваха и изстрадаха мечтата си за достойна и независима България. Към онези немили-недраги, които гниеха по зандани или в емиграция, отхвърлени често и от своите, но стопляни винаги от блянове за свободна България.
В дълг сме и към нас самите, когато и днес избираме пътя на емиграцията – независимо дали далеч от Родината, или вътре в себе си, смутени от недъзите на днешна България.
Затова и ден като днешния не е време за патос. Той е повод за смирение и размисъл над думите на поета, които продължават да предизвикват поколенията:
Още ли свестните у нас считат за луди?
Още ли глупеца вредом всеки почита?
Още ли народа го смучат наши и чужди гости?
Още ли българи в тежка чужбина се скитат немили, клети, недраги?
Отговорите ги знаем. Но аз вярвам, че няма българска обреченост. Има българска воля, българска дързост, български талант. Ботев е тяхното въплъщение, но вярвам, че всеки от нас, днешните българи, носи част от тях в себе си.
Благодаря на всички вас на площада, които доведохте децата си, на всички, които носите Ботев в сърцето, на участниците в традиционния поход от Козлодуй до Околчица. Вие доказахте, че и днес има кой да вее знамето на достойнството и свободата. Че над българската земя има едно знаме: нашият трибагреник, символ на история, традиции и общност, които ще устоят на всички бури отвън и заблуди отвътре.
Защото това е нашата мисия като българи.
Вечна слава на героите.
Да живее България!
