- Зад диригентския пулт застава Деян Павлов, солисти са именити български оперни певци
Първият концерт от поредицата „Български баси за Борис Христов“ ще бъде в залата на Държавна опера – Бургас – на 11 октомври, петък, от 19 часа, под диригентската палка на маестро Деян Павлов.
Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Освен концерта на 11 октомври в залата на Бургаската опера, предстоят събития, посветени на 110-годишнината от рождението на световноизвестния български бас Борис Христов, и в Държавна опера – Русе – на 24 октомври, Държавна опера – Пловдив – на 31 октомври, Държавна опера – Варна – на 13 ноември, и Държавна опера – Стара Загора – на 25 ноември. Идея, сценарият и режисурата са на Пламен Бейков, директор на Държавна опера – Русе. Солисти на концерта в Бургас ще бъдат едни от най-изтъкнатите български баси: Деян Вачков, Делян Славов, Момчил Миланов, Петър Бучков, Пламен Кумпиков и Юлиян Константинов.
Ето какво разказва за проекта Елена Драгостинова, директор на Националния музей „Борис Христов“ и ръководител на проекта„Български баси за Борис Христов“, койтообединява български оперни театри, оркестри, диригенти и солисти в отбелязването на 110-годишнината от рождението на великия оперен артист, педагог и дарител:
„Сцените на Бургас, Варна, Пловдив, Русе и Стара Загора събират в празничен концерт солисти от изброените оперни театри, както и от Софийската опера.
Думата имат басите, те представят репертоар, който е емблематичен за световните триумфи на Борис Христов. Включени са сола, ансамбли, „раздаване“ на една ария помежду им и съвместно изпълнение на всички солисти.
Програмата е съчетание на сериозния тържествен характер с артистичната закачка; своеобразно надпяване и шеговита демонстрация на надмощие.
Програмата е почит към Борис Христов и, същевременно, възможност да се представят в единна изява големи български гласове.
Проектът е своеобразно продължение на организираните от Музея „Борис Христов“ гала концерти и събития в Москва, Санкт Петербург, Берлин, Виена, Рим, Братислава, Ню Йорк, Вашингтон, Торонто, Отава, Монреал. Тези инициативи пазят жива паметта за Борис Христов и представят новите поколения български творци по света.“
„Благодаря на директорите на оперните театри и на техните артистични екипи, които се отзоваха на поканата да честваме заедно една голяма личност. Борис Христов с творческите си принципи и благородни дела задава посоки, достойни за следване“, допълва Елена Драгостинова.
Борис Христов (1914 -1993)
От огромния сейф на своя репертоар Борис Христов най-често е изваждал ролята на Филип II. Следват: Борис Годунов, Дон Базилио, Досифей, Мефистофел… Към тях се добавят и църковнославянските песнопения, на „Литургия Доместика“ от Александър Гречанинов, вокалните шедьоври на Модест Мусоргски…
Борис Христов, по собствените му признания, никога не си е позволявал да казва, че е стигнал до истината за героя си. „Музиката трябва да се вижда така, както се слуша. Много неща, които не биха се забелязали, ако се разчита само на гласа, се налагат, благодарение на театралните похвати.“ Същевременно, след идентификацията с образа Борис Христов отново се е връщал към партитурата. „Тогава всичко се осветява с нова светлина. И в този момент виждаме собствената си суета на изпълнители пред тайните на музикалните шедьоври. Истината е в тях (в шедьоврите), само трябва да се намери ключът.“
Борис Христов освен с вокалната си мощ се налага в историята на оперното изкуство и като творецът-енциклопедист всеки жест носи своята дълбока мотивировка. Певецът отприщва артистичната си емоция едва след като тя е преминала през ситото на ерудицията и интелектуалното осмисляне. Известно е, че докато стигне до истината за своя герой, артистът е прекарвал часове в съзерцание и анализ на образци от изобразителното изкуство, прелиствал е томове книги от богатата си библиотека
Уникална черта на образите на Борис Христов е внушението на чувството за многоизмерност. Енергията на образите, изградени от него, идва от умението му чрез вокал и пластика да рисува и реалното, но и илюзорното. И така да постига своеобразно “стерео-присъствие” – да влиза в кожата на героя и същевременно да го наблюдава отстрани.