150 делегати от цялата страна се събраха в Царево, за да участват в 60-ия юбилеен конгрес на Българския есперантски съюз, който се проведе от 5 до 7 септември в морския град. Официално той бе открит от кмета на община Царево Петко Арнаудов и председателя на съюза Петър Тодоров. Сред официалните гости бяха председателят на Сръбския есперантски съюз Миодраг Никулич и семейство есперантисти от Япония. Делегатите на конгреса разгледаха годишния отчетен доклад на движението, доклада на Ревизионната комисия за финансовото състояние на съюза и приеха решения, свързани с бъдещата му работа. 
Конгресът се води главно на есперанто. Сред по-известните участници в него бяха проф. Божидар Леонов,специалист по патентно право, член на есперантската академия в Сан Марино, собственик на училище за преподаване на есперанто в Бургас и Карлово. Друг виден есперантист сред делегатите бе Венелин Митев – поет, бивш главен редактор на БТА „Паралели“. Журналистката Мариана Евлогиева, която е главен делегат на Световния есперантски съюз, сподели пред участниците впечатления от различни международни есперантски форуми. Тя представи темата „Кино и есперанто“ и заинтригува делегатите с любопитни факти, като този, че във филма на Чарли Чаплин „Великият диктатор“ част от надписите са на есперанто, а холивудската продукция „Incubus“ е филм, направен изцяло на есперанто. Най-новият есперантски филм е бразилският „Герда изчезна“. „Есперанто е изключително логичен език и много популярен в Интернет. Опростената му глаголна система е едно от предимствата му и го прави особено привлекателен за програмисти и фантасти“, сподели журналистката. Театралният драматург Любомир Трифончовски говори за ролята на жените в есперантската литература и за приноса им за развитието на есперантското движение. Делегатите отбелязаха и 50 години от създаването на Българския есперантски театър, представил много успешно театрални постановки в страната и чужбина. До известните имена сред българските есперантисти се нарежда диригентът със световна известност Димитър Терзиев, родом от Царево, вече покойник, дирижирал световния есперантски хор във Варшава на честването на 100-годишнината от създаването на езика. Най-възрастният есперантист също е бил българин. Това е дълголетникът Манол Чолев от Велингард, починал миналата година на 104 години. Есперанто е международно културно движение с професионална насоченост. Седалището му е в Ротердам, Холандия. „Езикът на мира“, както е известен , има огромно значение за общуването между хората в съвременния свят и за премахването на стените на недоверие между тях. Той има същите изразни средства като всички останали езици и един средно интелигентен човек, който е изучавал поне един чужд език, може да го усвои за кратко време. Любопитен е фактът, че великият класик Лев Толстой също е бил есперантист, владеел е 6 езика и е научил есперанто само за една седмица.Борис Гаджанов – организатор на конгреса, член на централното ръководство на БЕС и повече от 22 години председател на есперантското дружество във Велинград, разказа интересни факти от историята на движението и сподели, че да общува с някого на есперанто по няколко часа на ден, е огромно удоволствие за него. Другата му страст е планината. По професия е инженер, но и професионален планински водач. Водил е туристически групи във всички планини на България. Според него това, че международният език е просъществувал повече от 120 години, е доказателство за неговата пригодност.
Създателят на езика е д-р Лудовико Заменхов, полски евреин от гр. Биалисток, очен лекар, който през 1887 г. издава учебника по есперанто „Unua Libro“ /“Първата книга“/. Годината се смята и за начало на създаването на есперанто. Докторът с псевдоним „Есперо“ е бил полиглот, знаел е 7 езика. „Есперо“ означава надежда, а „есперанто“ – човек, който вярва в нещо. Д-р Заменхов е вярвал, че изкуственият език, създаден от него, ще се утвърди като международен.
Около 6 млн. души в света днес владеят и ползват международния език есперанто. В България са приблизително 5 000 .
