Действащата от 2005 год. „Наредба за обществения ред“ в Бургас е фрагментарна, семпла и по-слаба в сравнение със сходни наредби в други общини – смята адвокат Евгений Мосинов. Според юриста исканията на собствениците на заведения за корекция на регулацията на работното време от страна на общинската администрация освен икономическа обосновка имат и своята юридическа аргументация. Адвокат Мосинов твърди, че в член 12 на действащия до момента нормативен документ е налице неясен и пределно общ текст, посветен на работното време. То се определя от собственика, наемателя, ползвателя и се съгласува с община Бургас и РДВР. Не е ясно, кой от община Бургас може да извърши това съгласуване. Досегашната практика е директорът на Дирекция управление на кризи и обществен ред да издава такива съгласувателни писма, което не е част от неговата компетентност.Мосинов припомня, че в България е в сила „Закон за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност“ като в него е заложен ясен и точен принцип, че всички регулации, всички режими на регистрация на разрешения се въвеждат само и единствено със закон включително и възможността администрацията да определя работно време. Това е елемент от стопанската свобода, от свободната стопанска дейност на всеки един субект в България, включително на собствениците на търговски обекти. И оттук възниква въпросът може ли с наредбата на община Бургас, без законът да предвижда подобна възможност, да се въвежда такъв регулативен режим на работното време. Законът за туризма, който се прилага спрямо хотелиерите и ресторантьорите няма режим на определяне на работното време, от която и да е местна администрация. Факт е, че повечето общински администрации под една или друга форма са възприели подход поне на съгласуване на работното време, но не и на неговото рязко точно рамкиране примерно до 22 часа.В крайна сметка в наредбата на община Бургас има възможност за субективизъм, за недопустима административна намеса в дейността на тъговците. Законът за устройство на територията допуска съществуването на т.нар. сгради със смесено предназначение – жилищна част и търговска част в партерния етаж, т.е. конфликтът е заложен още при проектирането, при издаването на разрешението за строеж и тогава механичното ограничаване на работното време е една груба администрация в последният момент и то решаване на един конфликт в полза на една от страните. От юридическа гледна точка наредбата трябва да ограничава вдигането на шум над определени норми по всяко време, а не механично да определя работното време на обектите до 22 часа и след този период да регистрира нарушения. В крайна сметка всички сме наясно, че живеем в период на стагнация, на стопанска тел Изричен законов текст, който да дава право на общината да определя край на работното време при липсата на ясни законови предпоставки няма и не може да има – коментира Евгений Мосинов.
