Макар да вярваме, че сме по-скоро индивидуалистична, отколкото колективно обвързана нация, българите сме народ, оценяващ и почитащ своите празници. Има празници, които всички празнуваме заедно – 6 септември, 22 септември. Други са лични и се отбелязват в семейна среда – Бъдни вечер, Коледа, Великден…Същестуват обаче и трети вид празници -най-важните. Тези, които празнуваме с поглед, насочен навътре. Дни, в които си припомняме кои сме, откъде идваме, накъде отиваме и кои са хората в миналото, отдали живота си, за да можем днес да се наречем „равни с другите европейски народи“.
„България – земя благословена“ (реж. Борис Радев) е концерт-спектакъл именно за тези празници. Общобългарските празници, в които почитаме културата, писмеността и изкуството си. Този уникален по рода си спектакъл е не само високо достижение на модерните български сценични изкуства, но и ценен пример за образователните сили на изкуството.
Образованието в един модерен, напускащ догматичната рамка, смисъл, който би могъл да окаже огромно положително влияние, върху хора от различни възрасти, изгрявайки като компенсаторен обучителен механизъм. Концерт-спектакълът „България – земя благословена“ трудно би могъл да бъде разглеждан без този пластови контекст, който смислово допълва безспорните естетически и драматургически качества на проекта. А за тях може да се говори много и в различни аспекти, но безспорно се открояват мащабността на проекта, успешното съчетание на драматургия, история, музика, танц и мултимедия, логичният емоционален плавен ритъм на спектакъла, въздействието върху публиката и задържането на вниманието ѝ в течение на целия спектакъл, посредством концентрация върху ключовите исторически периоди, оформили културния пейзаж на земите ни.
Режисьорът на спектакъла Борис Радев умело успява да хомогенизира всички различни теми, елементи, инструменти и идеи, изграждайки усещането за еднородност, завършеност и непрекъсната смислова обвързаност.
Концерт-спектакълът „България – земя благословена“ си поставя амбициозната задача да бъде „машина на времето и изкуствата“, преплитайки различни епохи, оставили траен отпечатък в съзнанието ни като нация, и докосвайки се до най-знаменитите достижения на българската музика, танц, поезия и проза.
Всяка смислово обособена част на спектакъла използва различни драматургически и визуални инструменти, които, комуникирайки помежду си изграждат едно изключително богато произведение, разкриващо красотата на всяко едно от представените изкуства.
Солистите от балет „Арабеск, благодарение на пластичността си и нежната хореография, предават на зрителите емоцията и историята на тракийските митове и легенди. Семплото, изчистено и ефектно осветление позволяват на зрителите да се концентрират върху танцьорите, които пресъздават красивата история на Орфей и Евридика. Друго вълнуващо танцувално изпълнение е това на ансамбъл „Българе“. Десетки, хванали се за ръце, момчета и момичета припомнят на всички класически български танци и ритми събуждат, любопитството на целия свят.
Изкуство, което винаги е оставяло ярък отпечатък върху всяка епоха и до днес продължава да бъде код за самоизразяване на българите. Задължително е да се отбележи авторската музика на един от най-талантливите български композитори – Асен Аврамов. Той има огромен опит в работата върху българския фолклор – още като член на ансамбъл „Полиритмия“, където работи с професор Палиев. Безспорно ключова фигура в развитието на българските ударни инструменти – изключителен перкусионист, композитор и педагог. Огромният опит, знания, талант и умения могат да се открият в невероятната работа, която Асен Аврамов е свършил за концерт-спектакъла „България – земя благословена“. Дори човек да бъде със затворени очи, несъмнено няма да остане разочарован, потапяйки се в музикалното приключение, което го превежда през различни епохи, улявайки визуалното, чрез изграждането на звукова среда, която като „Нишка на Ариадна“ води зрителите през историята на България, базирайки се на техния музикален инстинкт.
Изпълненията на „101 Каба Гайди“, както и на ансамбъл за църковно – славянски песнопения „Ведра Лика “ могат да оставят всеки почитател на българската музика със затаен дъх. Сякаш е нужна само една секунда, за да се пренесем от центъра на София в някое планинско градче, забравяйки проблемите на модерното общество и потапяйки се в магията на класическото такова. Едва ли има друг звук, който да влияе по толкова директен начин на огромна част от българите, както гайдата. Магически и мистичен инструмент, който има уникалната способност да ни сплотява като нация. Звучи наистина странно, но хилядите зрители в залата сякаш дишаха в един ритъм, в една честота, резонирахме един с друг. Както помежду си, така и с действащите лица на сцената.
Последната част на спектакъла „изпраща“ зрителите в една колкото близка, толкова и далечна „вселена“ – „светът на Радичков“. Свят, от който настръхваш. Свят, в който безсмислието придобива смисъл. Свят, в който всички придобиваме смисъл. Талантливите актьори от Народния театър Георги Мамалев, Стоян Алексиев, Дарин Ангелов, Параскева Джукелова, Васил Драганов, Теодор Елмазов и Пламен Пеев представиха „Суматоха“ – една от великите класики на българската литература. Текст, който достига световно ниво, чрез разкази за местното. Нашият – българският край, в който откриваме радостите си, смеха си, сълзите си, смисъла си. Откриваме себе си.
Концерт-спектакълът „България – земя благословена“ постига нещо изключително ценно и важно – припомня кои сме ние – българите и какво означава да си родолюбец, защото именно това казва този красив и фееричен концерт-спектакъл – колко ценно и важно е да обичаме, а не да мразим. Да създаваме, а не да рушим. Да познаваме и опознаваме, а не да игнорираме и подценяваме. Да благословим, а не да отричаме – нито другите, нито себе си, нито земята си.
Билети може да закупите на адрес:
