Българският художник и иконописец Диан Костов ще представи около 70 икони, фрески и плакати във Вотивкирхе, Виена, от 17 до 29 май 2023 г. Изложбата-инсталация се осъществява по покана на Йозеф Фаруджия, енорийски свещеник на Вотивкирхе. Откриването на „Кръстопът. Цената на избора“ ще се състои на 16 май 2023 г. В официалната част на събитието ще говори Бернхард Бьолер, куратор, арт мениджър и бивш директор на музея Dom във Виена.
Изложбата „Кръстопът. Цената на избора“ на Диан Костов пресъздава чрез преживяване нашето търсене на хармония и доверие в трудни времена. В изложбата, замислена като лабиринт, българският художник и иконописец изправя посетителите пред възможностите, които се откриват пред нас въз основа на въпросите за смисъла на живота. Важна част от цялостното представяне са огледалата, в които посетителите могат да срещнат себе си. Обърната назад към себе си, изложбата се превръща в лично преживяване.
Изложбата е разделена на три части, в началото е инсталацията „Кръстопът. Цената на избора“, разположена непосредствено до главния вход на Вотивкирхе. В първата част на изложбата Диан Костов ни изправя пред въпросите Къде отиваме? и Кои сме ние? Втората част на изложбата е разположена в централния кораб на църквата и е посветена на темата „Път“. В тази част на изложбата са тематизирани десетте божи заповеди, вградени в илюзионистично изображение на небето, в което птиците сякаш летят из цялото помещение. Третата част на изложбата започва с трънен венец, под който има огледало. Зрителите застават „пред вътрешния олтар“ и си задават лични въпроси.
„Християнското изкуство се развива от 2000 години и трябва да продължи да се развива. Времената се променят, но големите въпроси на човешкото съществуване остават повече или по-малко същите. За да се говори на хората днес чрез изкуство, което се е развивало през вековете, не може просто да се правят копия на старите майстори. Според мен днес иконописецът има две възможности: да продължи да прави копия на икони и да бъде занаятчия, или да се опита да създаде икони, които се отнасят до днешния ден, до тук и сега, в който живеем.“, казва Диан Костов.
„Като дом на различни чуждоезични християни във Виена, Вотивкирхе е „космополитно“ място за поклонение. Идеята за преодоляване на нациите, която стои в основата на създаването на Вотивкирхе, днес е жива. Църквата хвърля мост между народите на едновремешната Дунавската монархия – Австрия, които трябваше да намерят своя духовен дом в тази църковна сграда, и държавите, които сега отново са свързани с Австрия в една нова Европа чрез разширяването на ЕС. Много се радвам, че българският художник и иконописец Диан Костов ще осъществи своята изложба във Вотивкирхе.“, казва Йозеф Фаруджа, енорийски свещеник на Вотивкирхе и пастор по туризма на Виенската архиепископия
„Диан Костов създава икони – съвременни икони. Той прави това в традиционната техника на рисуване. Но той развива и обогатява иконографията на иконописта, утвърдена и предавана през вековете, с нейната вярност към традицията по отношение на съдържанието, като в търсенето на нови образи разглежда както вечните, така и съвременните въпроси за човешкото битие. Той се занимава с въпроси като: Кой си ти? В какво вярваш? Каква е твоята цел? От какво се страхуваш? От какво се срамуваш? Каква е твоята мечта? С пръст върху пулса на времето той създава икона на Пресвета Богородица като защитник на света от коронавируса през първата пандемична година 2020 г. Една икона не трябва да се разглежда и разбира като повърхностно произведение на изкуството, а като загадъчен символ, който изисква поглед с очите на търсеща душа. Диан Костов иска да мотивира това съзнателно съзерцателно търсене – той, израснал в условията на комунизъм и държавно наложен атеизъм в България, когато не беше позволено дори да се говори за Бога, но който въпреки това беше завладян от увлечение по Библията и отначало започна да я чете тайно, след падането на комунизма щеше да изучава богословие и иконография и да напредне, за да се превърне в един от най-иновативните иконописци на днешния ден.“ Бернхард Бьолер.
За Диан Костов:
ДИАН КОСТОВ е роден през 1971 г. в Стара Загора. Художник и иконописец. Една икона на Света Богородица в стаята на баба му, го очарова от ранна възраст. На 13-годишна възраст той посещава за първи път ателието на Анастас Константинов (1956 – 2017). Международно признат за своя мистичен експресионизъм, Константинов ще бъде негов учител по живопис от 1984 до 1992 г., който също така го учи на важността на вярата. До смъртта на Анастас Константинов двамата споделят съмишленици и близко приятелство. След като завършва гимназия през 1989 г., Диан Костов кандидатства да учи живопис в Художествената академия в София, но не е приет. Това го отвежда до иконография в Богословския факултет в Търново. Първоначално иска да учи само една година и след това отново да кандидатства в Академията за изящни изкуства в София. Но само няколко месеца след началото на обучението си открива своето призвание и се потапя в библейската археология, тълкуването на Стария и Новия завет и технологията и техниката на иконописта и иконографската композиция. Творбите му се занимават с вечните въпроси. В иконописите и платната си Костов се впуска в търсене на образи, в които присъстват символите на нашето време, в което живеем. През 2019 г. инсталацията на Диан Костов „Кой си ти?“ беше представена на XII. Международно биенале на съвременното изкуство (Biennale Internazionale dell’Arte Contemporanea) във Флоренция. От 2021 г. инсталацията „Животът е по-силен“ е на силоз на пътя между София и Видин. Инсталацията показва иконата на Божията майка Мария – Покровителка и снимки на деца, родени през пандемичната 2020/2021 г. Творбите на Диан Костов могат да бъдат видени по целия свят и се намират в частни и обществени колекции в Европа, САЩ и Япония.За Вотивкирхе, Виена
Вотивкирхе / Votivkirche
Оброчната църква „Zum göttlichen Heiland“ се смята за една от най-важните неоготически сакрални сгради в света. Изграждането на „Катедралата на Рингщрасе“ до главната сграда на Виенския университет е свързано с покушението срещу младия император Франц Йосиф I на 18 февруари 1853 г., извършено от шивашкия чирак Янош Либени. Ерцхерцог Фердинанд Максимилиан, брат на императора и по-късен император на Мексико, призовава за дарения след покушението „в знак на благодарност за спасението на Негово величество“, за да се построи нова църква във Виена. Църквата е трябвало да бъде построена като „благодарствен дар“ (вотив) от народите на монархията за спасението на Франц Йосиф. Всички народи на Дунавската монархия трябвало да намерят своя духовен и политически „дом“ във вотивната църква. На 2 април 1854 г. във Wiener Zeitung е обявен международен архитектурен конкурс. Журито решава в полза на проекта на едва 26-годишния тогава архитект Хайнрих Ферстел. След 23 години строителство Вотивкирхе е открита на 24 април 1879 г. по случай сребърната годишнина от сватбата на императорската двойка. С височината си от 99 метра построената от пясъчник Вотивкирхе е втората по височина църква във Виена. Унищожените по време на Втората световна война витражи са временно остъклени и преработени по време на реставрацията на църквата от 1960 до 1973 г., с изключение на голямата роза на главната фасада и прозореца на императора от Едуард фон Щайнле, тъй като оригиналните чертежи липсват. В хода на препроектирането е монтиран витраж на тема „Съпротивата и Франц Йегерщетер“ като първото произведение на свещеното изкуство, изобразяващо мъченическата смърт на горноавстриеца, отказал се по съвест от военна служба. Друг прозорец свидетелства за сцена от концентрационния лагер Маутхаузен. Затворникът с благославяща ръка е капелмайсторът Хайнрих Майер, който е екзекутиран във Виенския провинциален съд в последния ден преди освобождението на Австрия. В периода 2002-2023 г. Вотивкирхе е изцяло обновена. Изложбата “Кръстопът. Цената на избора“ е едно от първите събития, които се провеждат в църквата след демонтирането на скелето.
