Бунтарство, непримиримост, сила на духа и неудържим стремеж към свобода – това разчете известната писателка Здравка Евтимова в стиховете на Галина Чолакова от дебютната ѝ поетична книга „Йероглифи на тъгата“. Не се поколеба да я сравни дори с великата Елисавета Багряна.
Поетичният сборник, в който морето присъства като ярък и жив персонаж, стъпи за първи път „на роден пясък“ тази събота, 5 април, в Бургас. Събитието изпълни до краен предел най-голямата зала в Регионалната библиотека „Пейо Яворов“ – с любители на поезията, представители на културната общност и верни приятели на авторката.
Модератор на вечерта беше Здравка Евтимова, а специални участници – редакторът на книгата Камелия Кондова и издателят Марисиана Влашева-Михайлова от Академия „Знание“. Трите дами, известни с подкрепата си към млади таланти, орисаха творбите на Галина Чолакова и ѝ помогнаха да достигне до сърцата на читателите.
Представянето се превърна в истински празник на поезията, музиката и приятелството.
Събитието бе открито от талантливата Даниела Петкова от АЕГ „Гео Милев“ – позната на публиката като Dana Vixx – с изпълнение на песента “Stranger” от Оливия Родриго.
Чаровната актриса Люба Димитрова прочете избрани стихове от книгата, а актьорът Любен Чаталов – макар и сред публиката – добави щипка хумор и непринудена свежест към вечерта. Всеки гост си тръгна с тематичен морски сувенир, изработен лично от авторката.
„Галина Чолакова създаде събитие, изпълнено с емоция, топлота и обич – една различна енергия, която обогати културния профил на Бургас, кандидат за Европейска столица на културата 2032“, заяви зам.-кметът по култура Диана Саватева.
Забележителната като светоусещане Галина Чолакова – „съхранила спасителното синьо на душата“ – е родом от Бургас, но от над десет години живее и работи в София. Макар професионалният ѝ път да не е пряко свързан с литературата, поезията е нейното убежище и начин да „направи рутината по-поносима“. Вярва, че думите могат да бъдат „щик, щит и лек“ – и се стреми да ги използва с любов.
Докоснете се до „Йероглифи на тъгата“ – книга, в която тъгата е гълъбова и ухае на лавандула, морето лекува, а любовта е нафора.
