Вчера, в Дома на писателя, при голям интерес бе излъчен документалния филм „Концлагерът Трикери“, с автор бургаския историк Георги Дракалиев. Той съживява спомена за една непозната за съвременното общество трагедия, останала забравена, поради настъпилите политически промени след войните за национално обединение. А именно историята за първия концлагер в Европа, създаден от гърците на безплодния остров Трикери, в залива на гр. Волос, през юни 1913 г.
Прожекцията бе организирана от Регионален исторически музей – Бургас, а поводът бе годишнината от завръщането на оцелелите затворници, които точно на 12 октомври 1913 г. слизат на българския Черноморски бряг.
Директорът на музея д-р Милен Николов, който представи лентата пред присъстващите, заяви, че филмът е прекрасен и че описаните събития трябва задължително да станат достояние на колкото може по-голяма публика.
През месец юни 1913 г. избухва трагичната за България, Междусъюзническа война. В тази война България воюва срещу бившите си съюзници Гърция и Сърбия, които заграбват Македония, докато армията ни е заета в боевете в Източна Тракия. България губи войната, тъй като същевременно е нападната и от Румъния и Турция. В резултат на това от страната ни са откъснати много земи, включително Македония, където започва терор над всичко българско, с цел то да бъде погърчено или посърбено. Сред тази национална катастрофа и многото лични и масови трагедии, историята за загиналите на остров Трикери остава напълно забравена за поколенията. Още в първите дни на войната, българските учители, свещеници, книжовни дейци, селски и градски първенци от окупираната от Гърция част от Македония, както и пленените войници от българския гарнизон в Солун и др. са арестувани и заточени там – около 7 000 души, а може би и много повече. Те са оставени без питейна вода и храна, под открито небе. В резултат на глада и болестите, там умират хиляди невинни българи, а оцелелите се прибират във вид на ходещи скелети.
Авторът на филма Георги Дракалиев е потомък на един от загиналите на Трикери български свещеници от Солунския край. Кадрите са заснети на самия остров, като са интервюирани и местни жители. Със същата цел е посетена и крепостта Паламида, в старата столица на Гърция Навплио, където лежат затворени българските офицери в онези трагични дни. Историята е разказана единствено, чрез спомените на свидетели и участници в събитията, отразени в книгите „Вартоломеевската нощ в Солун и героичната защита на българската дружина“, 1913 г., „Българският гарнизон в Солун през 1913 г. (спомени)“ от неговия командир ген. Велизар Лазаров и „Гробовете на Трикери“, 1914 г. от чешкия журналист Владимир Сис.
