У нас вече толкова сме обръгнали на всякакви скандални сюжети, че почти нищо не прави впечатление със същността си, а единствено с това, доколко бива отразено в медийното пространство и може да се превърне в „тема“. Която да се коментира преимуществено по студия и социални мрежи.
Обвиненият от спецсъда Васил Божков миналата седмица показа античен предмет, за който твърди, че му е бил иззет като веществено доказателство в рамките на воденото срещу него разследване, а после си го е купил обратно на пазара.
Този сюжет някакси не се превърна в тема, което съответно пък позволи да не се налага и ответна институционална реакция. Вярно, избори, европейско, проекто-кабинети, страстите са нажежени, обаче тук имаме директно повече от скандално твърдение, че иззети като веществени доказателства вещи на висока стойност са предмет на брутално присвояване от длъжностни лица от Спеца.
Сюжет, който отново казвам, предизвиква дежа-вю, защото подобна схема беше подробно описана миналата година в „Осемте джуджета“. Тогава това обаче стана тема и се наложи главният прокурор лично да разпространява фалшивата новина, че иззетото визирано във филма злато било уж намерено.
Както апелирах напълно безрезултатно и миналата година горе-долу по това време – повече от необходимо е да се направи детайлна проверка на разпорежданията в Спеца с веществени доказателства на висока стойност.
Прокуратурата очевидно няма как да бъде институцията, която да я направи. Имаше перфектния шанс след „Осемте джуджета“ да изясни тези въпроси, ако искаше.
Нека я направят тогава тези, които (ще) имат политически мандат да анализират експертно специализираното правосъдие, за да предложат политическо решение за съдбата му.
Задържанията по арестите с месеци и години, разпорежданията с веществени доказателства, разрешенията за експлоатация на СРС, ползването на анонимни свидетели – ето няколко ключови аспекти на въпросния анализ. По същество. А не удавяне в безсмислена статистика – кой колко дела е решил и че от отишли 20 решения до ВКС годишно, повечето са потвърдени./Андрей Янкулов, dnevnik.bg
