“Всичко, което виждаме в светлина” е първият индийски филм, селектиран в официалния конкурс на фестивала в Кан за последните три десетилетия.
Филмът на Паял Кападия получи Голямата награда на журито в Кан през 2024, а по-късно и повече от 30 награди и двойно повече номинации, включително за БАФТА и “Златен глобус” в категориите за чуждоезичен филм, както и номинация за режисура за Кападия.
„Всичко, което виждаме в светлина“ разказва за терзанията и проблемите на няколко медицински сестри в многолюдния Мумбай. Ежедневието им, решенията, които взимат, пътищата, по които поемат – всичко е обградено от условностите на обществото, но въпреки това жените успяват да подарят на околните и на себе си естествена топлина и грижа.
Ето какво споделя сценаристката и режисьорка на филма Паял Кападия пред публиката на филмовия фестивал в Ню Йорк:
„Бяха необходими 5-6 години, за да напиша сценария на този филм. Идеята се роди, когато бях последен курс във Филмовия и телевизионен институт в Индия. Трябваше да работя по дипломирането си, а в същото време семейството ми имаше здравословни проблеми, хора влизаха и излизаха от болници. Когато имаш конкретна кинозадача, животът винаги се оказва много по-интересен – аз с удоволствие наблюдавах това място, в което работят предимно жени, и колкото по-сериозно се задълбочавах, осъзнавах, че 20 минути няма да са ми достатъчни, за да разкажа техните истории. И ето, че се роди този филм.“
След премиерата му в Кан, ревюто на Джесика Канг във „Варайъти“ завършва с обобщението: „Светлината е навсякъде около героините на Кападия и ако те трябва да си я представят, то е само защото не могат да видят, че тя струи отвътре, от тяхната същност.“
***
Режисьорският дебют на Халфдан Улман Тьондел, внук на Лив Улман и Ингмар Бергман, „Арманд“ бе част от конкурсната програма „Особен поглед“ в Кан и спечели престижната „Златна камера“.
Историята на филма ни запознава с актрисата Елизабет, която изненадващо получава покана за родителска среща, на която я засипват с язвителни обвинения. Внезапно се оформя мрежа от конфликти между родители и преподаватели. Докато Елизабет се бори да разкрие истината сред празните училищни стаи и тъмните коридори, започва хаотична битка за изкупление, в която надделяват лудостта и маниакалните страсти.
37-годишната Ренате Рейнсве е в ролята на Елизабет и изпълнението й отново доказва майсторство й и я поставя сред най-добрите европейски актриси на нейното поколение. През 2021 Рейнсве спечели приза за най-добра актриса в Кан с ролята си в „Най-лошият човек на света“ на Йоаким Триер.
„Арманд“ намери място в списъка с 15 заглавия, от които Американската киноакадемия избираше творби, за да ги номинира в категорията „Най-добър международен филм“, а на Европейските филмови награди през декември 2024 спечели престижния приз „Европейско откритие – наградата на ФИПРЕССИ“.
