Промените в Конституцията ограничиха правомощията на главния прокурор и разделиха Висшия съдебен съвет на две, като с това България напълно е отговорила на препоръките на Европейската комисия за ограничаване на влиянието му в съдебната система с увеличаване на броя на съдиите в съвета, избирани от колегите си съдии. Това се посочва в доклада за върховенството на закона на Европейската комисия, който бе обявен днес. Той идва на фона на очакванията у нас Конституционният съд да се произнесе именно по тези поправки в основния закон.
„Беше приета всеобхватна конституционна реформа, за да се подобри независимостта на съдебната система и да се отговори на дългогодишни проблеми. Реформата закрепва в Конституцията механизма за отчетност и наказателна отговорност на главния прокурор, който наскоро беше използван и на практика; ограничава правомощията му; и разделя Висшия съдебен съвет на два отделни съвета“, отчита Европейската комисия в доклада си.
В документа се припомня, че с промените беше променен и начинът за назначаване и освобождаване на „тримата големи“ – главния прокурор и председателите на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд.
В България, Хърватия и Полша доверието в съдебната система е под 30 процента, се допълва в доклада. Посочва се, че нашата страна е започнала преразглеждането на стратегията си за борба с корупцията и е разделила комисията за борба с корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. В България и Малта са необходими допълнителни усилия за постигане на окончателни присъди по случаи на корупция на високи управленски равнища, пише ЕК, цитирана от БТА.
Допълва се, че у нас е била създадена работна група за изготвяне на правила за поведението на участниците в управлението. Отчита се, че в България, Унгария, Словения, Хърватия и Полша остава за решаване въпросът с независимостта на регулаторите.
Остават в сила по-рано отправените препоръки за мерки за прозрачност на медийната собственост в нашата страна, Чехия, Франция, Нидерландия и Кипър. Комисията посочва, че България, Австрия и Словения са предприели положителни стъпки по изискването за прозрачност за държавната реклама в медиите.
Допълва се, че у нас, в Австрия, Кипър, Естония, Финландия и Дания се обсъждат възможностите за повишаване на независимостта на обществените медии.
Според ЕК България, Естония, Люксембург, Австрия и Финландия са предприели положителни стъпки за подобряване на достъпа до обществена информация. Допълва се, че у нас и в Австрия се наблюдава забавяне при назначенията на мандатни длъжности.
Комисията отчита изпълнението на препоръките от миналата година:
– България е постигнала известен допълнителен напредък при предприемането на стъпки за законодателни промени, за да се избегне дългосрочно командироване на съдии за заемане на свободни длъжности;
– има известен напредък при подготовката на законодателни изменения за подобряване на работата на Инспектората към Висшия съдебен съвет и за избягване на опасността от политическо влияние; изцяло е изпълнена препоръката за разделяне на състава на ВСС според европейските изисквания;
– няма напредък по очакването за подобряване на разследванията и постигането на окончателни присъди по дела за корупция на високо равнище;
– няма напредък по отношение на изискванията за почтеност на висшите изпълнителни функции с въвеждане на ясни правила и наказания;
– наблюдава се известен допълнителен напредък в подобряването на прозрачността в разпределението на държавната реклама.
ЕК издава шест препоръки за нашата страна:
– да се предприемат законови промени, за да се избегне дългосрочното командироване на съдии за заемане на свободни длъжности;
– да се подготви законопроект за подобряване на работата на Инспектората към ВСС и за избягване на опасността от политическо влияние;
– да продължи работата по въвеждане на предпазни мерки в процедура за назначаване на избраните от Народното събрание членове на Висшия прокурорски съвет, особено по отношение на ролята на този съвет при избора и освобождаването на на главния прокурор;
– да се подобрят показателите по разследванията и окончателните присъди за корупция по високите етажи на властта;
– да се въведат изисквания за почтеност в работата на правителството и съответните наказания;
– да продължи работата за подобряване на прозрачността при държавната реклама, особено когато е договорена чрез посредници.
