- Настоящото изследване е проведено в периода 25 април – 2 май 2024г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.
- Алфа Рисърч носи отговорност за данните и интерпретацията, публикувани на нейния сайт, но не и за избирателно или манипулативно използване на тези данни.
- Съгласно чл. 205 (ал. 1 – 4) от Изборния кодекс всяка медия, която използва данни от настоящото проучване, е длъжна да съобщи информацията от това каре.
Кампания на малките разлики, която обаче има потенциал да доведе до по-съществени промени в цялостния политически пейзаж – такава е обобщената картина, която очертава традиционното национално представително проучване на Алфа Рисърч за електоралните нагласи на старта на предизборната кампания.
Избирателна активност: С наближаването на изборите декларираната избирателна активност леко нараства. Готовност да гласуват за Народно събрание заявяват около 40% от пълнолетните граждани, или приблизително 2 млн.600 хил. – 2 млн.650 хил. души. Кампанията може да увеличи техния брой, като го доближи до участието на парламентарните избори през април миналата година, т.е. около 2 700 000. Имайки предвид обаче негативната обществена енергия, която политическите скандали произведоха през последните месеци, е трудно да се очаква висока изборна вълна. Интригата и залогът ще се търсят основно в преразпределението на политическите предпочитания сред настоящия електорален корпус.
Интересна е ситуацията с европейските избори. Вотът за тях се очертава като по-слаб в сравнение с националния (около 35%, или към 2 300 000 души), но по-висок от този през 2019г., когато до урните са отишли малко под 2 100 000 граждани. Разликата се дължи на факта, че при съвпадението на двата вида избори националният вот „тегли“ нагоре и европейския. Тук трябва да се отчете и обстоятелството, че на евроизборите не могат да участват сънародниците ни в Турция, Великобритания, САЩ и други страни извън ЕС, които обаче могат да гласуват за българско Народно събрание. Което означава, че по всяка вероятност ще има от 3 до 5 на сто разлика между активността на двата избора.
Вот за Народно събрание: ГЕРБ-СДС влизат в надпреварата като фаворити с гласовете на 25,4% от твърдо решилите да гласуват. Избирателите им се отличават с висока мобилизация, втората най-силна след тази на ДПС симпатизантите. Относително равномерно представени са в страната. Проблем и предизвикателство е вотът в София. Очевидно, участието както на Борисов, така и на други знакови лица на партията, цели да преодолее този дефицит, вкл. чрез противопоставяне на предишното с настоящото управление на столицата.
ПП-ДБ стартира със значително отслабени позиции след краха на ротацията и последвалите публични скандали. Към момента със 17.5% запазва второто място в предпочитанията на избирателите, но е на почти 8 пункта дистанция след ГЕРБ. Коалицията губи около 200 000 гласа от вота си през 2023г. Същевременно, силните атаки срещу нея имат за ефект сплотяване на по-твърдите й привърженици, но не и привличане на периферия. Тя почти не добавя гласове от други партии, напротив, „донор“ е на други политически сили. Основна цел пред кампанията й ще е прекъсването на този процес и връщането на поне част от загубените й избиратели.
ДПС (14.9%) и Възраждане (14.6%) са с практически изравнени позиции на старта на кампанията и с много висока степен на мобилизация на техните симпатизанти. И двете партии се отличават с по-слаб електорален интерес в неизборни периоди и с бързо привличане на вот на самите избори. При тях обаче може да се очаква различна динамика в рамките на кампанията. ДПС няма конкурент в нишата на своите потенциални симпатизанти и основната му цел е да заведе повече от тях до урните. От Възраждане обаче, които към момента привличат разочаровани от „сглобката“ привърженици както на ПП-ДБ, така и на ГЕРБ, могат да се отлеят гласове към Солидарна България или ИТН. Тези процеси предвещават интересен развой в този спектър.
БСП е в лек низходящ тренд, но с 8.5% от вота на избирателите запазва преднина пред откъсналите се от нея „дисиденти“ в лицето на Солидарна България (2.6%) и Левицата (1.9%). Разрояването на лявото и успехът на Ваня Григорова на местните избори не могат да изключат по-съществена динамика при тези политически субекти. Още повече, че и сега е налице значителен обмен на избиратели между Възраждане, ИТН, БСП, Левицата и Солидарна България. Къде в крайна сметка ще акостират избирателите, навигирайки в бурното ляво-популистко море, е трудно отсега да се каже. Несъмнено е обаче, че кампанията има потенциал да повлияе на тази част от политическото пространство и да определи каква част от него ще бъде оползотворена чрез присъствие в 50то Народно събрание и каква ще остане извън него.
В десния спектър по-различими позиции има единствено коалицията Синя България (2.5%), която също ще трябва да разчита на кампанията, за да излезе от Синя София и да постигне по-добър национален резултат.
Вот за Европейски парламент: Проекцията на вота за Европейски парламент сред твърдо решилите да гласуват възпроизвежда в общи линии вота за Народно събрание, с няколко по-интересни разлики:
- По-висока мобилизация на ПП-ДБ (до 18.5%), при запазване на вота за ГЕРБ (25.1%) и като резултат, известно затваряне на ножицата между тях – до 6.6%.
- Леко отстъпление на ДПС (14.4%) пред Възраждане (14.8%), но двете партии отново са с близки позиции.
- Колебание във вота за ИТН (4.8%) и висок риск за партията да остане под по-високия праг за европейския вот (5.88%).
- В голяма степен ГЕРБ и ДПС ще запазят броя на своите евродепутати. Възраждане ще увеличи вота на националистите, представени в предишния Европарламент от ВМРО. БСП ще е големият губещ, като най-вероятно три от неговите предишни мандати ще отидат към ПП-ДБ.
Проблемите пред страната: Въпреки че политическият живот през последните месеци беше доминиран от скандали и лични обвинения, за огромното мнозинство от българските граждани тези схватки са вън от грижите им и значимите за тях проблеми. Топ три на темите, за които хората искат да чуят ангажиментите на политиците в настоящата кампания са: корупция, ниски доходи, здравеопазване. Демографията, българското производство и пътната инфраструктура са следващите значими проблеми, по които избирателите очакват конкретни решения.
Интригите: Началото на предизборната кампания 2 в 1, за Национален и Европейски парламент, очертава поне три интриги, чиито отговори ще бъдат търсени до последния момент:
- Избирателна активност – падане под настоящите й нива може да доведе до по-съществени промени в резултатите; по-голям брой гласуващи не само би увеличил обществената легитимност на новите депутати, но и би намалил силата на контролирания вот.
- Колко политически сили ще могат да формират правителство. Към момента е слаба вероятността да има мнозинство от две парламентарни групи. Колкото повече партии влязат в парламента, толкова по-трудно ще става това. Ще нараснат обаче и математическите (не непременно политическите) възможности за коалиционни комбинации.
- Ще доведе ли дисперсията на лявото до възникване на конкурентен ляв политически субект в парламента, или както и при дясното, този вот за дълго ще остане неоползотворен.
