Последното събитие на Държавна опера – Бургас за м. май е концерт, който заслужава вниманието на почитателите на симфоничната музика. Под диригентската палка на изтъкнатия маестро Йордан Дафов, който наскоро дирижира с голям успех Великденския концерт през м. април и Симфоничния концерт със солисти – възпитаници на НУМСИ „Проф. Панчо Владигеров“ – Бургас, в началото на м. май, ще представи разнообразна концертна програма, подбрана с усет и вкус на Симфоничния концерт на 26 май, четвъртък, от 19 часа в залата на Бургаската опера. Солист на концерта е забележителният млад музикант Кремена Оксенкруг, която е концертен изпълнител, професор по цигулка в Кралската консерватория в Монс /Белгия/ и директор на Симфоничен оркестър – гр. Сливен. Прекрасната цигуларка е оценена от критиците като изключително изразителен и креативен млад музикант. Концертмайстор на оркестровия състав на Бургаската опера на концерта в петък ще бъде Ваня Златева.
В концертната програма са включени две знакови произведения из класическата музикална съкровищница: Концертът за цигулка и оркестър №5 в ла мажор от Волфганг Амадеус Моцарт, известен още под заглавието „Турски“. Това е последният и най-знаменит концерт, написан за този инструмент от гениалния композитор и е популярен сред изпълнителите и публиката, като задължително присъства в репертоара на всеки изявен цигулар. Неслучайно творбата е сред трите цигулкови концерта на Моцарт, които изпълнителите, допуснати до втори тур на световноизвестния конкурс „Чайковски“, са длъжни да изсвирят. Произведението е създадено през 1775 г. и има типичната за епохата музикална структура: бърза-бавна-бърза част: Allegro aperto – Adagio – Allegro aperto, Adagio Rondeau – Tempo di minuetto. Творчеството на Моцарт е обрисувана с думи лаконично и изумително точно от друг музикален гений – П. И. Чайковски: „По мое дълбоко убеждение, Моцарт е най-висшата, кулминационна точка, до която е достигнала красотата в сферата на музиката.“
Второто произведение, което ще бъде изпълнено от оркестъра на Държавна опера – Бургас на концерта в петък е също знаково в световната музикална култура: Симфония №3 в ми бемол мажор, опус 55, известна като „Ероика“, от друг велик представител на Виенската класическа школа – Лудвиг ван Бетховен. Композиторът започва да пише Третата си симфония в началото на октомври 1802 г., малко преди да изрази покрусата си от настъпващата глухота: „… малко не достигаше, за да свърша със себе си“ – пише той – „Само то, изкуството ме задържа”. В свое писмо до приятелите си той пише: „Живея само с нотите, едва завършвам някоя композиция, а вече започвам друга“. Третата симфония е призната от музиковедите като първия шедьовър на Бетховен и отбелязва края на един период на търсене на собствен език и изразителност на композитора. Първоначалното посвещение на симфонията е на Бонапарт. Ентусиазмът на Бетовен по отношение на Френската революция датира още от следването му в Университета в Бон през 1789 г.. Първоначално, симфонията е озаглавена „Бонапарт” или „Написана за Бонапарт”. В началото на века Бетовен е все още под влияние на революционния дух на времето си, от пристрастията си към Наполеон и френския героичен стил в музиката, резултат от което са освен „Ероика“, клавирните сонати „Аврора“ и „Апасионата“, цигулковата „Кройцерова“ соната. Но когато Наполеон се провъзгласява за император, Бетовен изразява разочарованието си: „Той не е нищо повече от един обикновен човек. Сега той ще погази всички човешки права… той ще се превърне в тиран”. През 1806 г. симфонията получава названието „Голяма героична симфония в памет на един велик човек”, който вече не е Наполеон, а въображаемият герой, олицетворяващ идеите на композитора.
За диригента:
Йордан Дафов – художествен ръководител на Държавна опера – Бургас
Един от най-емблематичните представители на съвременната българска диригентска школа, познат като диригент с висока музикална култура и уважаван заради неповторимата си техника на дирижиране.
Завършва Българската държавна консерватория в София в класа на проф. Константин Илиев. От 1970 до 1971 г. като млад диригент взима майсторски клас по анализ, композиция и естетика при проф. Оливие Месиен в Парижката национална консерватория. През 1966 г. започва като диригент на Варненска филхармония. През 1977 г. е артистичен директор и главен диригент на Бургаска филхармония. В началото на 1981 г. става диригент на Софийския филхармоничен оркестър, като едновременно с това е и главен диригент на Толбухинския камерен оркестър, който под неговата умела диригентска палка успява да си извоюва името на един от най-добрите камерни ансамбли в България. От 1997 до 1999 г. е артистичен директор и главен диригент на Варненска филхармония. Междувременно маестро Дафов води майсторски клас съвместно с Х. Фаберман (САЩ). От ноември 2000 до май 2002 г. е директор и диригент на Софийска филхармония. Познат като диригент във Франция, Италия, Русия, Швейцария, Румъния, Испания, Полша, Унгария. Прави записи за БНТ и БНР, както и за френското и шведското радио и испанската телевизия. Автор е на три симфонии, „Утринна музика и серенади“ (за струнен оркестър), „В профил и анфас“ (за голям симфоничен оркестър), вокална музика за инструментални камерни състави, театрална музика. Маестро Дафов е носител на наградата „Златен век“ на Министерството на културата. Талантливият и уважаван диригент е сред изявените дейци, отличени за приноса си в развитието на културата и утвърждаването на националната идентичност.
За солистката:
Кремена Оксенкруг е концертен изпълнител, професор по цигулка в Кралската консерватория в Монс /Белгия/ и директор на Симфоничен оркестър – Сливен. Оценена е от критиците като изключително изразителен и креативен млад музикант.
Роденa в Сливен, Кремена Оксенкруг започва да учи цигулка на шестгодишна възраст. Няколко години по-късно, продължава обучението си в НУМСИ „Проф. Панчо Владигеров” – град Бургас, а след това и в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” – град София. На единадесет години, тя започва своя концертен живот, като печели награди в конкурси за млади цигулари и осъществява множество концерти като солист на български оркестри /Академичен симфоничен оркестър-София, Оперно-филхармонично дружество – Бургас, Сливенски симфоничен Оркестър, LM Collegium Мusicum, Симфониета Видин, Симфониета Враца и др./
Печели престижната стипендия “Галерия на българските таланти” 2007/2008.
Обогатява знанията си под ръководството на международно признати музиканти като Захар Брон, Михаел Фришеншлагер, Жерар Пуле, Павел Верников, Енрико Онофри, Киара Банкини, Джорджо Фава и Антон Мартинов.
След завършване на обучението си в Националната музикална академия в София, тя се премества в Италия през 2012 г. Днес Кремена Оксенкруг е определяна от критиците като млад изключително изразителен цигулар, и в момента концертира като солист и камерен музикант в Италия, България, Франция, Испания, Словения, Белгия и Русия редом с някои от най-ярките артисти на световната музикална сцена.
Работила е с Иври Гитлис, Антон Мартинов, Лида Чен Аргерич, Рикардо Минази, Майкъл Гутман, Джорджо Фава, Анна Серова, Валтер Вестидело, Алберто Касадей, Марк Дробински, Франсоа Лазаревич, Андрей Малахов, Шантал Стиляни, Марио Соллацо и много други.
Соловата дискография на Кремена включва 3 компактдиска. Първите два записа от поредицата „Music for two“ с Антон Мартинов /NovAntiqua Records 2016, 2017/ попадат на първа страница на френското списание “Péché classique” през 2016 г. и получават номинация за International Classical Music Awards през 2017 г. През 2018 г. тя основава нов камерен оркестър „Vivaldi Society“, който дебютира в голямата зала на Венецианския Арсенал. През същата година излиза първият им компактдиск с цигулкови концерти„ Violino d’AMore” /NovAntiqua Records 2018 Кремена Оксенкруг, соло цигулка/.
Кремена Оксенкруг е професор по цигулка в Кралската kонсерватория в Монс, Белгия.
През 2022 г. получава наградата “Кристална лира“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци.
Гост е на фестивали и концертни сезони като Pietrasanta in Concerto, Concerts du samedi Auditorium du Louvre в Париж, Capriccio Italiano Festival в Рим, Rive Gauche Musique в Париж, Prieure de Chirens Festival, Pollença Festival в Майорка, Novelle Philharmonie Paris, Le Printemps du Violon Paris, Giovani in Musica Ravenna, Amici del Teatro Treviso, Roana Musica, Grandezze e Meraviglie Modena, Chiave Classica Veneto, Ljubljana Festival, Festival Internazional de Musica Almeria в Испания, Musica divina в Белгия.
Като солист, тя свири с много оркестри и камерни състави, включително Камерен оркестър на Болшой Театър Москва, Sonatori de la Gioiosa Marca, Contrarco Baroque Ensemble, Orchestra Antonio Vivaldi of Venice, Camerata of Paris, Ensemble Alraune, Oficina Musicum Venetiae, Soloists of Menuhin Academy, Vivaldi Society, Les Musiciens de Saint-Julien.
От 2014 г. до 2020 г. Кремена Оксенкруг е артистичен директор на Международния музикален фестивал San Martino a Natale ,Венеция, Италия. Репертоарът й включва старинна музика изпълнена с оригинални барокови инструменти, класическа, романтична и съвременна музика , както и първи изпълнения на новосъздадени композиции.