Като част от общинската Никулденска празнична програма, влюбеният от 40 години в нашия град английски писател Кристофър Бъкстон ще разкаже за своите паметни бургаски срещи и впечатления, както и за прототипите на някои герои в неговите романи. Срещата с читателите се организира от Община Бургас, Читалище „Фар 1946 г.“ и Издателска къща „Знаци“. Тя ще се състои на 7 декември /четвъртък/ от 17 часа в зала „Петя Дубарова“ на Културен център „Морско казино“.
Кристофър Бъкстон е смятан за един от най-добрите преводачи от български на английски език: „На изток от рая“ на Изабела Шопова, „Бъди ми приятел“ на Юлия Спиридонова, „Мисия Лондон“ на Алек Попов, „Вътрешната стая“ на Керана Ангелова. Преводът му на част от книгата „Възвишение“ на Милен Русков беше представен в Европейския съюз и авторът получи наградата на ЕС за 2014 г.
През 2016 година излиза сборникът му от преводи на класическа българска поезия на английски. В него са включени стихове на Димчо Дебелянов, Христо Ботев, Иван Вазов, Славейков, Дора Габе и др.
Самият той е автор на романите „Далече от Дунава“ (2006, 2017), „Прудънс и червеният Барон“ (2008); „Радослава и викингският принц“ (2011), „Завръщане“ (2017) и на детската книга „Седемте палавници и властната принцеса“ (2014) – преведени на български език.
От много години Кристофър Бъкстон е член на Управителния съвет на Британско-Българското общество във Великобритания, негов зам.-председател и отговорен редактор на изданието на обществото.
В резултат на работата му за по-добро разбирателство на твърде непознатата, но богата българска история и култура във Великобритания, през 2015 година Кристофър получава орден от Министерство на културата на Република България.
В навечерието на отпечатването на култовия роман „Завръщане“ на български език, авторът му оповести възторжено, че е издържал изпита по български език за получаване на българско гражданство.
„Каква знакова синхроничност – пише д-р Добрина Топалова – с последния си роман Кристофър Бъкстон повече от всякога провокира българския читател да асоциира текста му с българската повествователна традиция, да схваща разказвача като български автор – с европейския контекст на изображението, но и с тънка чувствителност за българския корен, за цялата сложност и нееднозначност на европейския диалог между Запада и Балканите. В този смисъл има нещо иронично, съвсем в духа на Кристофър Бъкстон, в тази синхрония на събитията, защото с романа си той вече издържа теста за българско гражданство, издържа го и като човек, проникнал с любов и разбиране в българския свят, и като творец, продължаващ българската литературна традиция в жанра на историческия роман.“.
