Антибиотиците не бива да се използват прибързано, защото най-важно влияние върху оздравяването има собствената имунна система. Вредите от антибиотиците многократно могат да надхвърлят ползите и да се проявят дори месеци след спирането на терапията. Тези и други изводи бяха споделени от лекари в УМБАЛ Бургас на днешния научен симпозиум „Антибиотичната терапия – медал с две страни“. Медици от четири отделения представиха случаи от практиката.
„Два месеца след прием на антибиотик може да се изявят страничните ефекти. През това време и лекарите, и пациентите са забравили, че този човек е пил антибиотик и се чудят къде е причината. Най-честото усложнение е чревната дисбиоза, или антибиотик асоциираната диария, но в моята практика съм регистрирал три пъти салмонелен сепсис“, посочи д-р Димитър Рибов, специалист по вътрешни болести и клинична хематология.
„Загубата на полезни бактерии започва още от втория ден на антибиотичното лечение. Нормалната флора може да не се възстанови до 180-я ден. В УМБАЛ Бургас вече все по-често се срещаме със щамове, резистентни на широкоспектърни антибиотици. Порочната практика на клиничните пътеки пациентът да се излекува възможно най-бързо създава резистентни бактерии и призовавам колегите да гледат на антибиотиците като на ресурс, който се изчерпва, а не като на средство за постигане на бърз ефект“, призова д-р Калина Цанкова, специалист-микробиолог, завеждащ Микробиологичната лаборатория в болницата.
Д-р Златина Миринчева, началник на Отделението по нефрология представи клиничен случай на пациент, приет след урологична операция в друга болница с неповлияваща се 14 дни температура, болки, начална бъбречна недостатъчност и насложена инфекция въпреки приема на множество антибиотици 20 дни. Заради вредите, нанесени върху чревната флора при лечението е използвана и пробиотична терапия, която в комбинация с други медикаменти успява да помогне.
Доброто състояние на чревната флора е от изключителна важност за здравето, защото 70% от имунните клетки се намират в червата. Вече е доказана връзката, която здравето на червата има върху здравето на други органи и системи – бъбреци, бял дроб, мозък. „Дори краткият прием на антибиотици може да причини специфичен колит, който може да бъде дори животозастрашаващо състояние. След ковид пандемията случаите на този колит се увеличиха, като причината за това бе безогледната употреба на антибиотици по време на тази пандемия. Което се дължеше на непознаването на вируса и на множеството схеми за лечение, включващи различни антибиотични комбинации, изготвени дори от научни медицински звена“, посочи д-р Иван Йотов, специалист по инфекциозни болести.
Възрастта, в която се прекалява с изписването и приема на антибиотици безспорно е детската възраст. „Всеки родител познава т.нар. „цикъл на детската градина“, в който детето в продължение на два-три месеца може да изпие няколко различни антибиотика. Антибиотиците са най-използваните лекарства при бебета и малки деца и тепърва ще се сблъскваме с негативното им влияние върху чревния микробиом, и имунитета, който ще формират като възрастни. Изследване върху 2 млн. деца доказа, че при прекомерната употреба на антибиотици два пъти нараства риска от астма, със 75% – рискът от ювенилен идиопатичен артрит и алергичен риноконюнктивит, с близо 40% – хранителните алергии и атопичният дерматит“, каза д-р Цветелина Григорова от Клиниката по УНГ болести.
Медиците се обединиха около становището, че здравето на чревния микробиом е от съществено значение за здравето на целия организъм и че въздържането от употребата на антибиотик в много случаи може да изиграе положителна роля. Към всеки пациент и неговата имунна система следва да се подхожда индивидуално, защото универсални антибиотици и пробиотици не съществуват.
