Вътрешното министерство е регистрирало по два сигнала за престъпления за час през 2018 г. Това става ясно от годишните доклади за дейността на МВР и прокуратурата. Според него през миналата година у нас са регистрирани общо 96 187 престъпления, от които 87,9% – против личността и собствеността на гражданите, и 12,1% – икономически. В данните на полицията има и добра новина – отчита се намаление на регистрираните престъпления с около 9,8% спрямо 2017 г., съобщава „Монитор“.
От данните на разследващите става ясно още, че топ 3 на най-криминалните градове спрямо броя на населението у нас са София, Бургас и Враца. В същото време като най-много регистрирани по брой престъпления класацията отново се води от столицата, където са отчетени 22 557 криминални деяния, или 23,5% от общия брой. След София се нареждат областите Варна – 7140 (7,4%), Бургас – 6924 (7,2%), Пловдив – 6470 (6,7%), и Стара Загора – 4185 (4,4%). Най-малко престъпления пък са регистрирани в областите Смолян – 632 (0,7% от общия брой), Кърджали – 881 (0,9%), Силистра – 943 (1%), Разград – 1332 (1,4%), и Търговище – 1350 (1,4%).
Над средната интензивност за страната е престъпността в областите Добрич (1377,8 престъпления на 100 хил. души), Монтана (1390,2 престъпления), София-област (1407,4 престъпления), Плевен (1446,3 престъпления), Перник (1464,6 престъпления), Варна (1512,3 престъпления), Ловеч (1561,9 престъпления), Видин (1619,7 престъпления).
От МВР отичат обаче, че в повечето области се наблюдава намаление на престъпленията в сравнение с 2017 г., като най-значително e в областите Плевен (21,9%), Кюстендил (19,5%), Смолян (19,2%), Монтана (18,3%) и Силистра (17,4%). Увеличение е отчетено в областите Пазарджик (7,5%) и Търговище (1,4%). Продължава тенденцията за извършване на голяма част от престъпленията против личността и собствеността на гражданите в областните центрове и градовете – 74,6% (при 73,5% за 2017 г.).
Статистиката показва и друго – че общият брой за заловените извършители е наполовина на извършените престъпления в страната. През 2018 г. са установени 48 017 извършители на престъпления (вкл. регистрирани през предходни години). Тоест над половината от престъпленията остават неразкрити в рамките на една календарна година.
„Посочените обстоятелства, както и демографските процеси позволяват да се предположи, че криминогенната обстановка ще се запази без съществени промени. Това изисква по-интензивни усилия и подобряване на взаимодействието между компетентните органи за по-ефективно противодействие на престъпността при наличните ресурси“, пише в доклада на държавното обвинение.
Данните на разследващите показват, че основната част от задържаните – 32,5%, са на възраст между 18 и 30 години и над 40 години – 32,3%. Непълнолетните лица (14 – 17 години) са 8,8%, а малолетните (под 14 години) съставляват 3,5%. В сравнение с 2017 г. общият брой на установените извършители е намалял с 5%, като най-голямо е намалението при възрастовата група между 18 и 30 години – с 10%. С 5,6% се е увеличил броят на малолетните извършители.
От заловените престъпници пък 34,1% са извършители на престъпления против собствеността (35,1% за предходната година), 36,8% – на общоопасни престъпления (39,6% за 2017 г.), и 5% – на престъпления против личността (5,7% за 2017 г.). В същото време кражбите са основното престъпление, за което се арестуват и непълнолетни. От доклада на МВР става ясно, че структуроопределящи за детската престъпност продължават да са престъпленията против собствеността, като преобладават кражбите.
През годината деца са извършили 2719 кражби при 3518 за 2017 г.
което е намаление с 22,7%. Останалите криминални деяния, извършени от малолетни и непълнолетни, имат малък относителен дял. Престъпленията, свързани с наркотици, са се увеличили с 22,6% в сравнение с 2017 г., а хулиганствата са с ръст 21,1%. Броят на разкритите престъпления, извършени от малолетни и непълнолетни през 2018 г. (6769), се е увеличил с 2,9% в сравнение с 2017 г. (6580). Установените деца извършители са 5924 при 5866 за 2017 г., или увеличението е с 1%.
Основни причини за престъпността и агресията сред подрастващите са подменените морални ценности, някои социални проблеми, липсата на достатъчно програми за ангажиране на млади хора и отказ от училище в ранна възраст. Забелязват се и проблеми от семеен и институционален характер. В много случаи родителите и училището не успяват да координират усилията си за възпитание и социализация на подрастващите.
