Три са най-важните дати, изиграли ключова роля в историята на България. Първата е 3 март 1878 година, когато след 482 години османско иго, Родината ни възкръсва в Третото българско царство. Втората е Съединението на Княжество България с Източна Румелия на 6 септември 1885 година, а третата е днешната. Точно 30 години след Освобождението, на 22 септември 1908 година България е обявена за независима. А независимостта не е само суверенитетът на дадена територия. Тя се корени в осъзнаването на споделената свобода, в чувството за обща принадлежност и дух – нещо, което предхожда всякакви териториални разпределения.
Днешното светло тържество по повод 116-годишнината от обявяването на българската независимост започна с издигане на националния трибагреник под звуците на химна, с участието на ХХ Гвардейски ученически отряд при Средно училище „Иван Вазов“ – Поморие с ръководител Георги Вражев. Благодарствен молебен отслужи свещеноиконом Борис Георгиев при храм „Свето Рождество Богородично“, с признателност към падналите „борци безчет“, както се пее в последния куплет от химна на Република България.
С много старание и любов учителките от двете детски градини в Поморие, „Веселушко“ и „Детелина“, бяха подготвили своите възпитаници с песни, танци и стихотворения. Децата от група „Калинка“ при ДГ „Детелина“, възпитаници на Станимира Петрова и Антоанета Златева, представиха стихотворение и танц, а веселушковците от ДГ „Веселушко“, ръководени от Рада Петрова, Светлана Изаири и Даниела Чапарова изпяха песен и изиграха български народен танц. С прекрасна изява в програмата бе и Елена Семко – третокласничка в СУ „Иван Вазов“ – Поморие с учител Росица Янева. Елена изпя една от най-въздействащите песни „Я кажи ми, облаче ле бяло“.
Венци и цветя пред паметните плочи на участниците в борбите за национално освобождение и пред бюст-паметника на Левски бяха поднесени от кмета Иван Алексиев, председателя на Общински съвет Адам Адамов, общински съветници, общественици, СУ „Иван Вазов“ и двете детски градини, жители и гости на града.
