Идеята на НАП за премахване на касовите апарати при онлайн търговията беше подкрепена от работодателите в страната. Предлаганата от работната група на НАП софтуерна фискализация има потенциал да опрости модела на фискална отчетност чрез директна комуникация с НАП, пише в позиция на Асоциацията на организациите на българските работодатели, в която влизат АИКБ, БСК, БТТП и КРИБ. Идеята е онлайн магазините да не дават хартиени касови бележки, а използваният от тях софтуер директно да подава данни за оборота на НАП, пише в. „Труд“.
Обсъжданият режим гарантира сигурността на предаваната на НАП информация чрез криптирането й, посочват работодателите. В тази отчетност няма нищо имагинерно, както се твърди от текущите лидери в сферата на производството и продажбата на фискални устройства, пише в официалната позиция. Това е модел за фискализация, прилаган успешно в страни от и извън Европейския съюз, който ще даде на българската икономика важен инструмент, чрез който да заеме подобаваща позиция в ерата на глобална дигитализация на търговската дейност, посочват от асоциацията на работодателите.
Цифровата трансформация на бизнеса означава отсъствието на хартиени документи в дигиталните бизнес модели, в противен случай дигитализацията ще остане само на хартия.
Позиция:
„във връзка с разпространеното до медии писмо на производителите на фискални устройства до изпълнителния директор на НАП г-жа Галя Димитрова
Многократните изменения в Наредба Н-18 от 2018 г. насам и опитите за поставяне на регулация в нея за СУПТО (Софтуери за управление на търговските обекти) – доказа невъзможността за поставянето на рамка и модел на работа при разнообразието от софтуерите за управление на дейността, както и тяхното подчинение на фискалните устройства. С последните промени в ЗДДС, които бяха правилни и категорично подкрепени от нас, ползването на СУПТО вече е по желание, а не задължително и многомилионни разходи за проучване, за разработка и за опити за внедряване на СУПТО законопослушно извършени от страна на белия бизнес в България се обезсмислиха.
В условията на пандемията от Covid-19, станахме свидетели на навлизането на електронната (неприсъствена) търговия в ежедневието, като тя ще продължи да заема все по-голяма част от търговския оборот. За целите на неприсъствената търговия, при която продавачът на стоката и клиентът не се срещат за извършване на сделката, пренасянето на хартиен фискален бон представлява затруднение, а в случаите на продажбата на услуги от разстояние – е единственото, за което е нужно да се организира транспорт. Алтернативният режим – за издаване на фискален бон в електронен вид – е недостъпен за търговците, които имат и физически магазини, а освен това, задължава електронните магазини, които най-често са на наета компютърна инфраструктура, да имат директна връзка с фискално устройство, което на практика го прави неприложим за голямата част от търговците.
От позицията си на потребител на услугите за фискализация, работодателските организации апелират за създаването на справедлива, прозрачна и изпълнима алтернатива за фискализация за неприсъствената търговия. Предлаганата от работната група на НАП софтуерна фискализация има потенциал да бъде тази алтернатива, която да опрости модела на фискална отчетност чрез директна комуникация с НАП. Обсъжданият режим гарантира и сигурността на фискалната информация – чрез употребата на дигитални сертификати, които гарантират идентичността на търговеца еднозначно и криптират съдържанието на неговата търговска информация. В тази фискална отчетност няма нищо имагинерно, както се твърди от текущите лидери в сферата на производството и продажбата на фискални устройства. Това е модел за фискализация, прилаган успешно в страни от и извън Европейския съюз, който ще даде на българската икономика важен инструмент, чрез който да заеме подобаваща позиция в ерата на глобална дигитализация на търговската дейност. Цифровата трансформация на бизнеса означава отсъствието на хартиени документи в дигиталните бизнес модели, в противен случай дигитализацията ще остане само на хартия.“
